Вярата е елементът, който прави живота по-дълбок, по-състрадателен и по-съзнателен

И дори да не можем да докажем съществуването на Бога или на отвъдното, вярата дава смисъл на нашите действия тук и сега. Тя е елемент, който прави живота по-дълбок, по-състрадателен и по-съзнателен.

Въпросът за вярата, съмненията и смисъла на живота винаги е предизвиквал дълбоки философски размишления у хората. Великите философи са изписали множество томове с разсъждения в опитите си да проумеят връзката между смисъл и вяра.

Думите на Албер Камю: „Предпочитам да живея живота си така, сякаш има Бог, и да умра, откривайки, че го няма, отколкото да живея живота си, сякаш го няма, и като умра, да разбера, че го има“, са по същество размисъл върху един от най-фундаменталните избори, които човек прави в живота си – какво е нашето отношение към вярата и как това определя начина, по който живеем, пише "Четилище".

Предпочитането на живот с вяра, дори ако впоследствие се окаже, че няма Бог, не е само въпрос на религиозен избор. Това е и философска позиция за отговорността, която носим за живота, който водим. Вярата, независимо от нейната форма, носи със себе си определен код на етика, морал и смисъл. Животът, който се ръководи от вяра в по-висша сила, обикновено включва и по-голяма отговорност към другите, стремеж към добродетели като любов, милосърдие, прошка и справедливост.

От друга страна, животът без вяра може да предложи една свобода от догмите и ограниченията, но също така създава усещане за празнота и липса на смисъл. Какво, ако в последния момент, когато вече няма връщане назад, се окаже, че е съществувал по-висш ред, че има отговори на въпросите, които сме отказвали да зададем, и че нашето отхвърляне на вярата ни е попречило да осъзнаем тази истина?

Сантименталната страна на този въпрос е в простата, но трогателна истина, че вярата е избор на надежда – надежда за смисъл, за отвъдното, за продължение на всичко, което обичаме и ценим. В този смисъл животът с вяра не е само заради страха от наказание или стремежа към небесна награда. Той е избор за обогатяване на душата, за разширяване на нашата същност отвъд материалното и видимото.