"Много от обясненията им изглеждат слаби, а понякога и основани на грешки. Смятам, че в много случаи, за които хората твърдят, че имат безсмислен живот, всъщност имат смислен, а много други, които не са смислени, биха могли да добият смисленост", отбелязва в статия за Psychology Today Идо Ландау (Iddo Landau), професор по философия в Университета в Хайфа.
Две грешки за смисъла на живота
Източници:
Много хора споделят, че смятат живота си за безсмислен или за недостатъчно смислен.
Two Mistakes About the Meaning of Life, Iddo Landau, Ph.D., Psychology Today
What Is a Meaningful Life?, Iddo Landau, Ph.D., Psychology Today
Всички познаваме хора, които оценяват погрешно своите знания или чувство за хумор. Това важи и за други ценностни сфери.
Идо Ландау е писал много за смисъла на живота, той е автор на книгата "Намирането на смисъл в един несъвършен свят" (Finding Meaning in an Imperfect World).
Няма да отговарямe сега на този аргумент за нашата космическа незначителност (тук е даден добър отговор: "Космически незначителни ли сме?"), тъй като тук дискусията ще бъде ограничена до изясняването на термина "смисъл на живота".
Същото важи и за друг известен аргумент за безсмислието на живота, който се отнася до времето. Той започва с наблюдението, че след милион години никой няма да си спомня за нас. Аргументът предполага, че поради това животът ни не е без значение.
"Осъзнаването на факта, че смисълът на живота се основава на стойността, е важно, тъй като ни позволява да коригираме много грешки, които хората допускат по отношение на смисъла или безсмислието на живота си", допълва Ландау и посочва тези грешки.
Можем да видим, че смисълът на живота е свързан с ценността и когато разглеждаме философските аргументи за безсмислието на живота. (Нефилософите, които смятат, че животът им е безсмислен, също често представят подобни аргументи.) Например философът Томас Нагел (Thomas Nagel) разглежда аргумента за нашата космическа незначителност: Ние нямаме никакво влияние върху по-голямата част от Вселената. Влияем само на непосредственото си обкръжение и сме напълно без значение за това, което се случва, да речем, на планетата Сатурн, а още повече за всичко, което се случва в друга галактика.
Една от причините, поради които е важно да се отбележи връзката между смисъла на живота и стойността, е, че тя ни позволява да използваме работата, която вече е извършена в областта на теорията на стойността. Голяма част от това, което е вярно за ценностите като цяло, е вярно и за смисъла на живота. Това може да ни помогне да избегнем някои грешки, които много хора допускат по отношение на смисъла на живота си.
Както и в други дискусии, и тук въпросът е за достатъчната количествена и качествена стойност. Хората, които след загубата на някого, когото много обичат, чувстват, че животът им е безсмислен, преминават през подобен процес: в живота им е имало нещо ценно и сега то е изчезнало. Те се връщат към възприемането на живота като смислен, когато разпознаят някого или нещо друго в живота си като достатъчно ценно.
Но това означава, че можем да сгрешим и по отношение на смисъла на живота си. Само усещането, че животът ни е безсмислен, не показва, че той наистина е такъв. Както в другите ценностни сфери, така и в тази трябва да проучваме, да обмисляме внимателно доказателства и аргументи, да се консултираме и да се учим. Чувството, че животът ни е безсмислен, само по себе си не е достатъчно, за да покаже, че той наисина е безсмислен.
Някои пианисти, които свирят много добре, смятат, че свирят ужасно (и обратното). Някои хора погрешно се смятат за по-малко морални, отколкото са в действителност (и обратно). Някои хора смятат, че са много по-лоши родители или много по-добри родители, отколкото са в действителност.
Някои хора изглежда също така приемат, че степента на осмисляне на живота е даденост, тя е стабилна и те просто трябва да се научат да живеят с нея. Следователно, смятат те, ниската степен на смисъл в живота не може да бъде променена. Но виждаме, че степените на значимост в други ценностни сфери често се променят. Понякога те се променят от само себе си в хода на живота, а често се поддават на целенасочена промяна. Например хората могат да станат по-малко или повече морални, отколкото са били. Те могат да променят степента, в която са изложени на красотата, и по този начин да изпитат по-малко или повече красота в живота си. Те могат да учат и по този начин да знаят много повече, отколкото са знаели. Могат да развалят или да подобрят здравето си. Но това предполага, че смисълът на живота също е по-скоро пластичен, отколкото твърд. Степента на смисъл в живота не е застинала и непластична реалност, която човек просто трябва да приеме. Често има неща, които могат да се направят, за да се осмисли животът.
Тези, които смятат, че изкуството има висока стойност, могат да увеличат смисъла на живота си, като се занимават с изкуство. "В определен момент от живота си почувствах, че трябва да засиля неговия смисъл. Когато се опитвах да определя за себе си какво приемам за високостойностно, отбелязах, че хората, които не само уважавам, но и на които особено се възхищавам, са тези, които помагат на другите, като Майка Тереза или Алберт Швайцер. Ето защо, когато чух за курс, който обучаваше доброволци да придружават болни от рак в терминален стадий, когато наближават смъртта си, се записах и от няколко години съм доброволец в тази област. Тази доброволческа дейност наистина помогна за решаването на проблема; тя направи живота ми по-смислен", споделя проф. Идо Ландау.
В ежедневната реч терминът "смисъл" има две основни значения. Макар едното да е свързано с изясняване, посочване или тълкуване, основното обаче е свързано с понятия като стойност, ценност или важност. Случва се човек с много успешна кариера да не смята живота си за смислен. Макар да се е стремял например към икономическите успехи в живота си, вече не ги счита за ценни. Но ако отново започне да възприема някои аспекти от живота си за важни, отново ще види живота си като смислен.
Виждайки, че смисълът на живота се основава на ценността, ние също така се ориентираме какво да правим, за да намерим смисъла на живота: трябва да увеличим ценностите в него. Можем да направим това или като внесем повече стойност в живота си, или като увеличим съществуващата стойност в него. Например тези, които смятат знанието за ценност, могат да направят живота си по-смислен, като учат.
Много хора предполагат, че ако чувстват, че животът им е безсмислен, то животът им наистина е безсмислен. Но ако смисълът на живота е да имаш достатъчна степен на ценност в живота, то това предположение е неправилно, тъй като знаем, че във всички ценностни сфери (spheres of value) хората понякога правят грешки.
Това важи и за други аргументи за безсмислието на живота. Според проф. Идо Ландау в центъра на този въпрос е стойността или ценността: "Смисленият живот е живот, за който смятаме, че съдържа достатъчен брой аспекти с достатъчна стойност. Той е преминал някакъв праг на достатъчно висока стойност и следователно вече го смятаме за значим. Безсмисленият живот е живот, който не е преминал този праг на стойност. Понякога хората, които смятат, че животът им е безсмислен, го описват като "празен", но им е трудно да обяснят от какво е празен животът им. Отговорът е, че той е празен откъм достатъчна стойност".
)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720))