"От еволюционна гледна точка това е логично: захарта се среща рядко в природата, но бързо дава енергия. Мозъкът е програмиран да контролира приема на захар, когато тя е налична“, обяснява Хенинг Фензелау, ръководител на изследователската група от Института "Макс Планк" за изследване на метаболизма, който се намира в германския град Кьолн. Той е начело и на екипа, провел проучването.
Констатациите от изследването са публикувани в изданието "Сайънс", отбелязва БТА.
Първоначално те са изследвали реакциите на мишки, консумирали захар. Оказало се, че дори и напълно сити гризачите не се отказват от предложения им десерт.
Човек винаги е готов да хапне десерт, дори и вкусно и обилно да се е нахранил. Учени от Института "Макс Планк" за изследване на метаболизма са потърсили причината за това и са установили, че тя се крие в мозъка, съобщи електронното издание Юрикалърт.
Данните показват, че когато мишките са се нахранили добре, но са приели и захар, тези неврони не само освобождават сигнални молекули, за да кажат на тялото, че е сито, но също и бета-ендорфин вид опиоиден, пептиден невротрансмитер. Той се оказва виновник за желанието за още сладко. След като учените блокирали този механизъм, мишките не изпитвали потребност да консумират десерт. Този ефект е наблюдаван само при добре нахранени гризачи. При тези, които били гладни, резултатите не са такива, отбелязват експертите.
Експертите отбелязват, че резултатите могат да бъдат важни и за лечението на затлъстяване. "Вече има лекарства, които блокират опиоидните рецептори в мозъка, но загубата на тегло е по-малка, отколкото при инжекциите, потискащи апетита. Смятаме, че комбинацията с тях или с други терапии би могла да бъде много полезна. Трябва обаче да проучим това допълнително", отбелязва Фензелау.
Специалистите са направили това изследване и при хора, като получените данни от изследване на мозъчната дейност имат прилики с тези при мишките. И при доброволците същата област в мозък реагира на консумацията на захар, както при мишките, отбелязват учените.
Изследователите констатират, че отговорни за това са група от нервни клетки, регулиращи апетита, наречени проопиомеланокортинови (PMOC) неврони. При гризачите те се задействат веднага след консумация на захар, като желанието им за сладко дори се увеличава.
)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)