Замърсяването на въздуха намалява способността на хората да се съсредоточават върху ежедневни задачи, съобщи електронното издание на в. "Гардиън", като цитира ново проучване.
Изследването показва, че работната памет на участниците не е засегната, което показва, че някои мозъчни функции са по-устойчиви на краткосрочно излагане на замърсяване от други.
Изследователите са анализирали данни от когнитивни тестове на 26 участници, преди и след като са били изложени на високи нива на фини прахови частици, използвайки дим от свещ или чист въздух в продължение на един час.
Резултатите от проучването са публикувани в изданието Nature Communications.
Според него добър пример е пазаруването в супермаркета - когато човек минава по коридорите на магазина, той се разсейва повече от импулсивни покупки, защото не е в състояние да се съсредоточи върху основната цел на задачата си.
"Участниците, изложени на замърсяване на въздуха, не се справят добре с избягването на информация, която ги разсейва", казва д-р Томас Фахърти от Бирмингамския университет, съавтор на изследването. "Това означава, че в ежедневието може да се разсейвате повече от различни неща".
Мръсният въздух е един от най-големите екологични рискови фактори за общественото здраве в световен мащаб. Световната здравна организация (СЗО) изчислява, че той е причина за около 4,2 милиона преждевременни смъртни случая годишно в световен мащаб.
Резултатите показват, че дори краткотрайното излагане на високи концентрации на фини прахови частици оказва влияние на селективното внимание и разпознаването на емоции при участниците, независимо дали са дишали нормално или само през устата. Това може да се отрази на способността на индивида да се концентрира върху задачи, да избягва неща, които го разсейват и да се държи по подходящ за обществото начин, смятат учените.
Проучването установява също, че участниците се представят по-зле на когнитивните тестове за оценка на емоционалното разпознаване, след като са били изложени на замърсяване на въздуха с фини прахови частици. "Те по-лошо възприемат дали един човек е уплашен или щастлив, а това може да има значение за начина, по който се държим с другите хора", обяснява Фахърти, цитиран от БТА.
)