Мозъчно гниене: Как се възпитава посредственост

Този коментар изразява личното мнение на автора
и може да не съвпада с позициите на редакцията на Novini.bg.

Ако сексът доставя 100% допаминов „шот“, то наркотици като амфетамин доставят 1000%. Едно надрусване = 10 оргазъма. Еволюционно… не е много оптимистично.

Допаминът ни кара да се чувстваме добре, след като се нахраним (оцеляване), след като правим секс (възпроизвеждане), след като свършим добре някаква работа (еволюционно значение).

Журналистиката някога беше използвана (по света, не конкретно в България – тук за последните 80 години не е било така) за разкриване на истината, държане на властта отговорна и вдъхновяване на интелектуални дискусии.

Медиите вече не се конкурират с други новинарски източници. Те се конкурират с „вайръл“ танци, видеа с котки и горещи мнения от инфлуенсъри, които бъркат популярност с експертиза. И медиите губят.

Проблемът на медиите днес е, че просто се опитват да догонват социалните медии. Имитират нещото, което някога имитираше тях. Само че… първо трябваше да бъдат заличени няколко века социална еволюция и морал.

Те трябва да уважават разследващата журналистика, а не я смятат за фейк нюз на илюминатите.

Хората в социалките някога се опитваха да звучат сериозно, стегнато и (колкото можеха) „професионално“ – имитирайки истинските медии.

Да отворим една малка скоба тук и да поясним за какво ТОЧНО говорим, когато говорим за „допаминови шотове“ и за „незабавно удовлетворение“.

Да си признаем: социалните мрежи никога не са били за задълбочеността. Тяхната популярност се базира на допаминови шотове – харесванията, споделянията и коментарите, които ни карат да се чувстваме моментно значими.

Затворихме скобата.

Защо да се инвестира в месеци изследвания за корупция, когато един забавен туит/пост може да събере същата ангажираност за секунди? Защо да се прави задълбочено разследване, когато един кликбейт може да свърши работа?

Има ли надежда? Може би. Но това изисква промяна както от медиите, така и от тяхната аудитория.

Можем ли да спрем гниенето?

Мозъчно гниене в действие…

Останалото е история, както се казва. Сега медиите имитират социалните медии. И вече съдържанието няма никакво значение.

После медиите (истинските) решиха, че трябва да пробват да се топнат и те в това блато, защото там е голямата аудитория.

Резултатът е обратна връзка на посредственост, където повърхностното съдържание ражда повърхностни умове, които раждат повърхностното съдържание, което ражда… схващате идеята.

Старите, класически (природни/еволюционно важни) източници ни доставят бавно допамин в малки количества; докато новите – доставят ударно допамин в гигантски количества.

Това е информация, споделена от д-р Анна Лембке – преподавател по психиатрия в университета „Станфорд“.

___________________

Идеята за медиите като „четвърта власт“ някога беше свещена. Те бяха пазителите на демокрацията, проверката срещу неконтролираната власт. Но в свят, в който едно меме може да достигне по-широка аудитория от разследващ доклад, приоритетите се промениха.

А потребителите, трябва да се измъкнат от допаминовия капан. Трябва да изискват повече, да мислят критично и да предпочитат дълбочината на един текст/видео/новина пред това да ги използват просто и само за разсейване от ежедневието… и за допаминови шотове. Трябва да са готови да отделят време и усилия, за да разберат света около тях.

А сега? Сега става дума за заглавия, които „гърмят“, истории, които „привличат“, и съдържание, което може да се побере в едно ТикТок видео. Разследващата журналистика изисква време и усилия – две неща, които не се вписват в бързия, краткотраен обхват на вниманието на средния потребител на социални мрежи.

Да затворим скобата и да се върнем на темата ни. Като все пак имаме предвид, че медиите и социалните медии НЕ СА амфетамин и те не ни доставят по 1000% шотове допамин (това по-горе си беше просто полезна информация, която да научите днес… моля, пак заповядайте!). Но те са един ПОСТОЯНЕН източник на развлечение, който носи ПОСТОЯННИ допаминов шот след допаминов шот.

Днес допамин се набавя от алкохол, наркотици, цигари, порнография, бързи видеа в ТикТок, кратки текстове, които ни забавляват във Facebook. Да, съдържанието на социалните медии е сред източниците на допамин днес. Техните „новини“ са допаминов шот за потребителя.

Допаминът е химикал, който се отделя от собствения ни мозък, за да ни „възнагради“ за нещо (карайки ни да се чувстваме добре). От чисто еволюционна гледна точка това е важно за оцеляването ни. Изследвания с мишки показват как (изкуствено) извлеченият от тялото им допамин допринася за това да се самоунищожат. Тоест, липсата му е пагубна.

Дори сериозните издания вече се поддават на това мозъчно гниене. Те украсяват сложни въпроси с крещящи графики, свеждат нюансираните дебати до кратки цитати и преследват „вайръл“ разпространение за сметка на достоверността. Линията между новини и развлечения се размаза и на много места изчезна напълно.

Липсата на допамин у тях ги прави до такава степен депресирани и летаргични, че те отказват да се хранят, ако храната им не е директно дадена в устата им… ако е преместена дори само на десетина сантиметра от тях, те не се помръдват и накрая умират от глад.

Медиите трябва да си припомнят своята цел: да информират, образоват и предизвикват. Те трябва да устоят на изкушението да гонят тенденции. И да укротят желанието си да поставят количеството пред качеството. Трябва да инвестират в разследващата журналистика, ДА СПАЗВАТ ЕТИЧНИ СТАНДАРТИ И ДА ЦЕНЯТ ИСТИНАТА ПОВЕЧЕ ОТ „ВАЙРЪЛ“ ЕФЕКТИТЕ.

Мозъчното гниене не е просто фраза, то е реалност. Това е постепенната ерозия на критичното мислене, притъпяването на способността ни да разграничаваме факта от измислицата, разпадането на умствените ни способности, докато се храним с повърхностно, лесно за консумиране съдържание.

Опитът на медиите да имитират социалните мрежи има цена – тяхната достоверност. Когато всичко е създадено да стане „вайръл“, достоверността става второстепенна. Няма значение дали историята е истина; важно е само да е „споделима“. Аудиторията, затрупана с поток от информация, спира да задава въпроси. Спира да проверява. Спира да мисли.

Помислете за типичното скролване в социалните мрежи: видео с абсурден „житейски урок/лайф хак“ за това как да си обръснете някоя част от тялото, последвано от политическа тирада, после скандал с известна личност и накрая псевдо-вдъхновяващ цитат. Тази хаотична смес тренира мозъците ни да търсят новост, а не дълбочина.

После го удариха през просото и започнаха да пълнят с „какво да е“ съдържание. В същото време пак те са и консуматор на това съдържание. От единия край пълнят, от другия – ядат. И това самодоволно и самодостатъчно съществуване създаде порочен кръг на празно, нищозначещо, елементарно, безсмислено съдържание, полирано ла*но, което е лесно за възприемане и няма нужда да е истина, за да се приема за истина… трябва само да звучи интересно или да звучи „подходящо“ за настроението на консуматора.

Потъването на медиите в блатото на социалните мрежи е едновременно симптом и причина за мозъчното гниене. Като имитират платформи и социалки, те просто бягат и изоставят ролята си на стълб на информираността (не се чудете, че имиджът им и доверието в тях са така пострадали).

Скролваме, реагираме и забравяме. А медиите, които някога имаха задача да информират и образоват, сега просто копират това поведение. Те всички имат страници във Facebook, Туитър (или както и там да се казва вече), ТикТок и т.н. – където се състезават за вниманието на потребителя заедно с други пълнители на съдържание (състезават се с пубертети, инфлуенсъри, миски, певици, актриси, плеймейтки, Гошо от пети бъ клас и т.н. …).

Тук мозъчното гниене процъфтява. То обича мързеливия ум, некритичния потребител, човека, който предпочита опростен, емоционално зареден разказ пред сложна, нюансирана истина. И докато медиите продължават да се поддават на този манталитет, ще продължават да ускоряват разпадането.