Леонардо да Винчи е имал „бързо око“

Хокусай, който е живял от 1760 до 1849 г., също е направил дърворезба на водно конче в полет, която показва правилното движение на крилата на насекомото. „Поне още един друг художник изглежда е имал толкова бързо и точно око“, казва Талер.

ДНК проектът на Леонардо да Винчи дава надежда един ден да се възстанови генетичният материал на Леонардо от неговите картини. „Ако успеят да получат последователността, това ще е частта, от която бих се заинтересувал“, казва Талер.

За разлика от това, умението на Леонардо да използва сфумато – в Мона Лиза, например и в неговия Салватор Мунди – може да произтича от способността да вижда тези моментални изображения и да разпознава частичния им фокус, казва той.

Известният ренесансов художник Леонардо да Винчи е бил благословен със същото „бързо око“, което дава предимство на топ тенисистите и супер бейзболисти. В случая на Леонардо тази супервизия може би му е позволила да вижда и улавя мимолетни моменти в своите картини – като загадъчната полуусмивка на Мона Лиза.

Тази способност да виждате подробности дори в най-бързо движещия се или мимолетен феномен може да е резултат от по-висока честота на трептене на сливането, заявява Дейвид Талер, генетик от университета в Базел в Швейцария. Той добавя, че чертата може да обясни как някои играчи на бейзбол могат да забележат шевовете на топката в полет, например, или как някои тенис звезди могат да реагират на супер-бърза топка.

„В случая с „Мона Лиза“ „това, което предполагам е, че Леонардо е уловил точно момента на избухване в смях“, казва той. „Това не е позирана усмивка, която се държи стабилно, а този минал момент, когато усмивката е в акт на ставане, на започване.“

Талер за първи път е вдъхновен да проучи визията на Леонардо заради коментар, който художникът е написал в една от тетрадките си, където описва полета на водни кончета. „Водното конче лети с четири крила, а когато тези отпред са вдигнати, тези отзад са спуснати“, пише Леонардо.

„Помислих си:„ Това е яко“, казва Талер. „Беше лято и наоколо имаше водни кончета. Гледах възможно най-силно и внимателно, но за мен крилата на летящи кончета винаги си оставаха размазани, не можех да ги видя по отделно“, казва той. Приятелите му също не могли да различат летящото движение. „Тогава започнах да чета и да мисля по-сериозно какво означава да имаш бързо око.“

Изследванията на Талер показват, че задните крила на водното конче не са в синхрон с предните крила с около една стотна от секундата. Коментарът в бележниците му показва, че Леонардо би могъл да види тази стотна от секундата разлика, която съответства на честотата на трептене на сливане от 100 Херц, или 100 пъти в секунда – приблизително два пъти по-голяма от честотата на трептене на сливане при повечето хора. Той казва, че „бързото око“ на Леонардо и някои съвременни спортни звезди може да има генетична основа, може би в гените, които управляват развитието от калиевите канали в клетките на ретината, пише megavselena.bg.

Други известни художници са показали същата способност да улавят мимолетни моменти в работата си, като японския артист Кацушика Хокусай, която създаде емблематичната дърворезба „Под вълната на Канагава“ – известна още като „Голямата вълна“, казва Талер.

Талер вижда също признаци на чувствителността на Леонардо към визуалните явления – може би включително и „бързото му око“ – в използването на „сфумато“ в картините му – художествена техника, която детайлира или размива аспекти на картината, за да ги въвежда или изважда от вниманието на зрителя.