Универсалният код на живота - ДНК: само около 0,1% от генома ни е уникален за всеки от нас

Концепцията за кармата

ДНК представлява двойноверижна молекула, състояща се от две полимерни вериги, които са навити една около друга, образувайки спирала, компактно пакетирана в плътни структури, наречени хромозоми.

Заключение

Какво са генетичните болести – грешка на природата или тежък багаж от миналото? Наистина ли природата прави грешки, или аномалиите в гените не са случайни?

Кармичните болести

Мистерията ДНК

Мутациите в гените, предизвикващи генетични болести

Но какво всъщност предизвиква тези мутации?

Трансгенерационната травма през погледа на епигенетиката

Аюрведа, древната лечебна система на Индия (вече Бхарат), разглежда кармичните болести като резултат от действията и взаимодействия на душата в другите животи.

В статията ще търсим отговорите на тези въпроси и ще проследим има ли връзка между генетични болести и скритите травми в родовата линия.

Всички клетки съдържат ядро, носител на дезоксирибуноклеинова киселина (ДНК).

Всяка молекула се състои от низ от нуклеотиди, които представляват съединение на десоксирибоза, фосфатна група и една от четирите азотни бази: аденин (A), тимин (T), гуанин (G) и цитозин (C).

Гените са основните диригенти на нашата биология, като контролират различни аспекти от живота ни, включително нашата външност, поведение, здравословно състояние и склонностите ни към различни заболявания.

ДНК е универсалният код на живота. Тя се намира в клетките и е базовата матрица, по която се изграждат живите организми.

Какво се крие зад генетичния код и има ли нещо общо с концепцията за кармата? Възможно ли е животът и делата на предците ни да се отразяват на нашето физическо и психическо състояние и тази информацията да се предава чрез гените?

Кармата е описвана като Вселенски закон за причината и следствието, удържащ баланса в Универсума, и е фундаментална концепция в много системи от вярвания на Изток, включително индуизма, будизма и джайнизма.

Може ли науката да отговори кое е довело до лошия превод на този съвършен генетичен език?

От само четири азотни бази могат да се оформят внушителните 3 билиона нуклеотидни двойки, а информацията от генетичния материал в една клетка, написана с букви, може да запълни около хиляда тома, всеки равен на обема на речника на Уебстър.

По този начин ние се раждаме в определени семейства със сходна енергетика, която ни поставя в ситуация физически да манифестираме кармичните си дългове и да ги отработим.

По този начин се комбинира индивидуалната карма на индивида с тази на родителите и предците му.

Последните разкрития в областта на генетиката показват, че научната общност се доближава до нещо, известно от източните философии и учения като карма.

Тези болести не се обясняват единствено чрез физиологични или генетични фактори, а по-скоро се свързват с енергийните аспекти на съществуването.

Тя класифицира болестите на такива, които могат да възникнат в този живот в резултат на неспазването на универсалните закони, и такива, които са плод на кармата на душата от предишни прераждания. Последните са генетичните болести.

В своята книга „Езикът на Бога“ той разглежда ДНК като съвършен божествен шифър, в който са кодирани по невероятно елегантен начин програмите на живота.

Генетиците са открили някои от гените, отговорни за причиняването на най-често срещаните заболявания. Например гените BRCA1 и BRCA2 са отговорни за рака на гърдата и яйчниците и мутациите в тях се наследяват. Мутации в гена CF TR причиняват цистична фиброза, наследствена болест, засягаща дихателната и храносмилателната система, а тези в гена HTT предизвикват Хънтингтоновата болест, невродегенеративно заболяване, което засяга движението и умствените функции.

Генетичният код е универсален за всички живи организми, което означава, че определените комбинации от нуклеотиди (три последователни нуклеотида, наречени кодони) в ДНК и РНК детерминират подреждането на аминокиселините. Това позволява на различните организми, включително вируси, прокариоти (бактерии) и еукариоти (растения, животни и гъби), да използват общ начин за синтез на протеини.

Д-р Питър Ван Хойтен, възпитаник на Медицинския факултет на Калифорнийския университет в Сан Франциско и носител на награда Rural Champion за щата Калифорния, казва, че ДНК всъщност е физическото проявление на нашата карма. Често принудителните и ограничаващи обстоятелства, които едва ли бихме избрали съзнателно, са инерцията на миналото. Това е нашата карма, съдба или орис.

ДНК е архивът на цялата земна еволюция и е отговорна за преноса на наследствената информация. За този процес се използва невероятно сложен механизъм – репликация, при който цял арсенал от протеини следи процесът да се осъществи правилно и да се осигури точно копие.

Доскоро науката не е имала и задоволително обяснение на въпроса какво точно причинява мутациите в гените и генетичните болести, но със завършването на колосалния проект за картографиране на човешкия геном и зараждането на новата наука за гените – епигенетика, мистерията ДНК започва да се разплита.

Друго откритие е свързано с холандската гладна зима. През края на Втората световна война са блокирани доставките на храна в Холандия, което води до продължителен период на глад. Хората, които са били потърпевши в пренаталния си период на гладната зима, по-късно в живота си развиват здравословни проблеми, като по-високи нива на LDL холестерол и триглицериди, затлъстяване и диабет.

Една от най-често срещаните генетични болести, при която настъпва спорадична хромозомна аномалия, без да е наследствена, е тризомия 21, или по-известна като Синдром на Даун. Аюрведа причислява това състояние към болестите на Адхиатмика, които се дължат на духовна причина от друг живот.

Епигенетиката е сравнително нова област на науката, която се съсредоточава върху това как средата и жизнения ни стил могат да повлияят върху активността на гените ни, без да променят самите генетични последователности. Отвъд генома, съществува епигеном – молекулярен превключвател, който променя активността на гените, като тези епигенетични модификации могат да бъдат наследявани от поколенията.

И добрата новина е, че ние не сме просто едни статични наблюдатели, а активни участници в проявлението на нашата биология чрез изборите, които правим. Д-р Франсис Колинс, който е бил ръководител на проекта за човешкия геном, казва, че нашите навици и поведение са това, което отключва активността на гените, причиняващи определени заболявания.

Кармата в джайнизма се разглежда като материя, която се ангажира с душата в резултат на нейните действия, думи и мисли. Тя е по-фина субстанция от гените, но е това, което определя генетичната програма (nāma karma), която е свързана и с програмите в рода или родовата карма (gotra karma).

Мутации в гена PAN, които контролират метаболизма на аминокиселината фенилаланин, могат да предизвикат фенилкетонурия, което води до натрупване на фенилаланин и може да доведе до ментално забавяне. Мутации в гените INS и INDR могат да влияят на чувствителността на клетките към инсулин и да отключат диабет. Хората с по-висок риск от атеросклероза и развитие на сърдечни заболявания се свързват с мутации в ген APOE.

Първоначално този феномен е проучен и документиран при потомците на оцелелите от Холокоста. Д-р Рейчъл Йехуда, водещ изследовател в тази област, установява, че децата на оцелелите от Холокоста показват по-високи нива за отключване на посттравматично стресово разстройство (ПТСР) и депресия, въпреки че не са преживели лично ужасите на концентрационните лагери. Проучване през 2018 г. пък установява, че потомството на войници от Гражданската война, които са прекарали известно време като военнопленници, е по-вероятно да починат по-рано, отколкото хората, чиито бащи не са попадали в плен.

Според джайнизма съществуват шест субстанции (dravyas), от които материята (pudgala) и душата (jīva) са изградени. По-грубите материални агрегати изграждат физическото, видимо тяло (audārika śarīra), а по-фините – астралното (taijasa śarīra) и кармичното тяло (karma śarīra).

Според психогенеалогията, научната дисциплина, свързваща психологията с генеалогията, неизцелените емоционални травми на предците се предават на потомците и могат да са причина за генетичните болести. Някои изследователи твърдят, че генетичните предразположености към определени заболявания са свързани с миналите действия или преживявания на предшествениците ни и са отразени чрез т.н. епигенетични маркери.

Според философиите на Изтока, генетичните болести не са случайни грешки на природата, а са резултат от фундаментален закон, чрез който се съхранява равновесието във Вселената. И понеже кармата не е нещо статично, а се изменя постоянно, то чрез нашите действия, ние променяме и начина, по който функционират нашите гени.

Трансгенерационната травма, наричана още травма между поколенията, е концепция, въведена от унгарския психоаналитик Шандор Ференци, която предполага, че определени травматични преживявания оставят следа в генетичната информация и променят реакциите, емоционалното състояние и дори поведението на човек.

Учените установяват, че при бременните жени, които са гладували, организмът им автоматично запазва енергията на тялото на неродените си деца, като регулира определени гени – тези деца носят специфичен епигенетичен подпис върху тези гени. Но докато епигенетичните промени не засягат нуклеотидната последователност, то съществуват наследствени генетични мутации, при които тази последователност е променена, пише forlife.bg.