Изследователи от Потсдамския институт за изследване на въздействието върху климата (Potsdam Institute for Climate Impact Research – PIK) са констатирали, че Земята е пресякла седем от деветте „планетарни граници“, което е тревожен знак за състоянието на планетата.
Тези граници представляват ключови екологични индикатори, които определят стабилността и устойчивостта на биосферата.
Те включват такива показатели като изменението на климата, загубата на биоразнообразие, изтъняването на озоновия слой, замърсяването на сладководните източници на вода и други. Понастоящем в една от най-сериозните заплахи се превръща повишаването на киселинността на океана, която се доближава до критичен праг, особено в региони с по-високи географски ширини. Повишаването на киселинността представлява нарастваща заплаха за морските екосистеми.
Докладът на Потсдамския институт за изследване на въздействието върху климата (PIK) се основава на дългогодишни изследвания, показващи, че има девет системи и процеса, които допринасят за стабилността на животоподдържащите функции на планетата, които учените климатолози за нарекли „планетарни граници“. Превишаването на тези ограничения може да доведе до необратими последици за планетата, пише futurist.bg.
От деветте граници шест вече са нарушени: изменението на климата, въвеждането на нови елементи ( например такива като различните видове синтетични химикали и продукти), промените в целостта на биосферата и промените в биогеохимичните потоци се смята , че се намират в зоните на висок риск. Освен това, макар и в по-малка степен, има нарушаване на границите на земната система и промени в състоянието на сладководните източници на прясна вода. Според учените всички тези граници са нарушени и показателите, които ги характеризират, са се влошили.
От друга страна учените констатират, че изтъняването на озоновия слой остава стабилно, а нивата на замърсеност на атмосферата даже са се подобрили леко, се казва в изследването. В същото време такъв важен фактор като киселинността на океаните се влошава по целия свят, като най-забележими са ефектите в южните части на Тихия океан и Северния ледовит океан.
Океанската киселинност отчита текущото състояние на рН в различните региони на Световния океан и за съжаление се наблюдава повишаване на киселинността ( тоест понижаване на pH) на океанската вода поради абсорбцията на атмосферния CO2. Този процес не само вреди на калциращите морски организми, което може да доведе до колапс на хранителните вериги, но също така намалява ефективността на океана като важен поглътител на въглерод.
„Това означава, че всяко човешко въздействие върху глобалната околна среда, което виждаме в момента, не може да се разглежда като изолиран проблем, както обикновено се прави в момента. Подобен подход пренебрегва факта, че компонентите на цялостната система на Земята постоянно си взаимодействат, образувайки голяма взаимозависима мрежа, където промените в една област засягат другите“, казва Левке Сезар, климатолог в PIK и съавтор на доклада.
Науката за “планетарните граници” е разработена за първи път през 2009 г. от шведския учен Йохан Рокстрьом, понастоящем директор на PIK, и екип от негови колеги. В това изследване и двата последващи доклада изследователите са идентифицирали и определили количествено „планетарните граници“, свързани с изменението на климата, биосферата, промяната на земната система, промяната при сладководните източници, биогеохимичните потоци, киселинността на океана, атмосферното аерозолно натоварване, изтъняването на озоновия слой и въвеждането на нови елементи като синтетични химикали и продукти в околната среда.
Нарушаването на границите във всяка от тези области в състоянието на планетата може да доведе до нарушаване стабилността, устойчивостта и пригодността за живот, които са се запазили през последните 12 000 години и позволили появата на сложна човешка цивилизация.
Докладът, публикуван една година след предишния, е първият от поредица от ежегодни “проверки здравето на планетата”, които ще бъдат публикувани от PIK, казва Рокстрьом. „Ние осъзнаваме, че здравето на планетата в момента е под такава заплаха, че ние като учени трябва да се активизираме и да излезем от нашата зона на комфорт, заявявайки, че сега се ангажираме с ежегодна научна оценка на цялостното „здравословно състояния“ на планетата и оценка на риска за всички „планетарни граници“, заявява той. „Това е много повече от наука, това е наука за промените.”
За разлика от предишните версии на изследването на PIK за “планетарните граници”, докладът не се публикува в академично списание, а е написан и предназначен за широката публика. Рокстрьом и неговите колеги заявяват , че техните констатациите се базират изцяло на рецензирани научни изследвания.
)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)