Енергийният шок заради войната с Иран подкрепя бума на ВЕИ-та и електрификацията

Според нов анализ на агенция Блумбърг, световният "глад" за електроенергия, тъй като търсенето нараства почти навсякъде, ще доведе до това слънчевата енергия да се превърне в доминиращ енергиен източник в началото на следващото десетилетие.

Докладът заключава, че бързата електрификация ще ускори прехода към чиста енергия.

Дори ако светът достигне нулеви нетни емисии до 2050 г., прогнозираното затопляне до края на века вероятно ще бъде над 1,8°C, което е по-високо от повишението с 1,75°C, прогнозирано от BloombergNEF през 2024 г.

Нарастващото търсене от центровете за данни, базирани на ИИ технологии, растежът на населението, нарастващите доходи и повече превозни средства, задвижвани с батерии, повишават търсенето на електроенергия, пишат изследователи в годишния "Нов енергиен преглед" на BloombergNEF.

"Досега през това десетилетие светът е претърпял три съществени сътресения в енергийната система: пандемията от Covid-19, войната в Украйна и, най-скоро - конфликтът в Персийския залив. Последователните сътресения на енергийния пазар биха могли да бъдат благодат за енергийния преход, тъй като някои страни се стремят да се отделят от вноса на изкопаеми горива и да засилят енергийната си сигурност", пишат анализаторите.

Анализът на BloombergNEF се основава на два потенциални бъдещи резултата. Сценарият за икономически преход (ETS) се основава на това, което е най-вероятно да се случи въз основа на преобладаващите икономически сили. Сценариите за нулеви емисии (NZS) приемат, че политиките за климата са основният двигател – с други думи, те са подкрепени от това, което правителствата са заявили, че са се ангажирали в Парижкото споразумение за намаляване на емисиите.

В сценарият за икономически преход, където съществуват зелени политики, но правителствата не ги приоритизират, слънчевата и вятърната енергия продължават да увеличават дела си в световния енергиен микс. Слънчевата енергия се превръща с най-голям принос през 2032 г., докато вятърната енергия става втората по големина през 2034 г., като и двете изместват въглищата, които в момента са на първо място.

Това увеличение на възобновяемата енергия се подкрепя от разполагането на батерии, които ще са необходими за съхранение на чиста електроенергия за времената, когато слънцето не грее и вятърът не духа. BloombergNEF увеличи прогнозата си за глобално съхранение на енергия от 220 гигавата през 2025 г. на 2000 гигавата до 2035 г. Очаква се Китай да има най-голям дял от внедряването на батерии през следващите няколко десетилетия, но сценарият ETS прогнозира и огромно търсене в Индия и Европа, започвайки от първите години на следващото десетилетие (след 2030 г.).

Анализът, базиран на последните тенденции във въглеродните емисии, показва, че светът е на път да пропусне най-амбициозната цел на Парижкото споразумение за ограничаване на покачването на глобалната температура с под 1,5°C спрямо прединдустриалните нива. Съгласно сценария ETS планетата ще се затопли с 2,4°C до 2050 г., като емисиите от два от трите най-големи замърсители – Индия, Югоизточна Азия и Латинска Америка – ще продължат да се увеличават. Китай, най-големият емитент в света, обаче ще постигне спад на емисиите си, след като те достигнат пик през 2025 г.

И при двата сценария ще се наблюдават увеличени разходи за енергиен преход. В сценария за икономически преход (ETS) инвестициите се очаква да нараснат с 34% от 2,3 трлн. долара през 2025 г. до 3,1 трлн. долара средно годишно за останалата част от това десетилетие. Сценарият за нулеви емисии (NZS) пък ще изисква удвояване до 4,8 трлн. долара през същия период.

В сценария ETS търсенето на петрол достига пик около 2029 г., обусловено от електрификацията на автомобилния транспорт. Търсенето на газ продължава да нараства до 2050 г. и се превръща в най-големия източник на първична енергия след 2040 г., измествайки петрола.

В сценария ETS търсенето на петрол достига пик около 2029 г., обусловено от електрификацията на автомобилния транспорт. Търсенето на газ продължава да нараства до 2050 г. и се превръща в най-големия източник на първична енергия след 2040 г., измествайки петрола.