Диана Дамянова e известен пиар анализатор у нас, която неотдавна съветваше и ППДБ по въпросите за публичния им имидж и връзките с обществеността.
Кой печели и кой губи от случилото се.
Колкото е по-дълга битката в ДПС, толкова повече ще печели притежателят на повече ресурси от всякакъв тип.
Ако е вярна тезата, че Калин Стоянов това е Пеевски, то Пеевски отново печели, защото управлението на Стоянов се удължава за неизвестен период от време.
Печели и президентът Радев.
Първо, той даде да се разбере, че въпреки спорните /за да не кажа някоя по-остра дума/ поправки в Конституцията, той няма да го играе „втора цигулка”, няма да бъде гумен печат на решенията на един или повече хора и ще отстоява своята роля.
Въобще, специалисти по изпирания от всякакъв тип.
Вероятно ще спечели и БСП, където факторът време ще играе за прогласяване на новото социалистическо начало.
Ще спечели и „биоразнообразието” в парламента.
Губи Борисов, чието процентно предимство ще намалява, с появата на всяка нова екзотична формация.
Вероятно ще загубят Възраждане, защото именно на тяхна територия ще се нароят всякакви нови „патриотични” начинания и там разпиляването на гласове ще бъде най-силно.
Ще загубят и ППДБ, ако наместо да предложат нещо смислено на избирателите си, продължат да се заиграват с проруския президент и още по-явно проруското Възраждане. Както и ако продължават мантрите им за предстоящ „ужас”.
Иначе, на всеки е ясно, че
това народно събрание не може да роди нищо, ама абсолютно нищо смислено,
както и че всеки опит за мнозинство вътре ще се обърне срещу своите инициатори.
От друга страна, кой ли се интересува от това което новите и стари сглобки могат да направят.
Желанието на българите да им участват намалява още повече.
Хубавото е, че поне промените в конституцията „сработиха”.
Евала, да не кажа машалла!
Категорично печели Пеевски. Защото, именно на него времето му е най-необходимо. Битката в ДПС беше лимитирана във времето от идващите избори и кратките срокове даваха преимущество на статуквото. Но…, повечето време дава повече сили на новото начало, или каквото там ще го нарекат хората на Пеевски.
Но той печели дваж повече от това, че влиза в диалог с т.н „добри сили” , с демократичната общност и че общите им действия по някакъв начин ще „изперат” президента Радев от клеймото, което беше получил като антиевропейска и проруска личност, какъвто той и си е.
Защото повечето време ще даде много и повече възможности на всякакви квази партии и формации да се „класират” в следващия парламент. И въобще такова екзотично многообразие и биоразнообразие ще има в следващото народно събрание, че от там ще очаква да изникват и растат изключително странни идеи, идеи в сравнение с които настоящото събрани ще ни се види ангелче с крилца.
)