Диана Дамянова: Публиката напусна залата, некадърните актьори не го забелязват

Коментар на Диана Дамянова, известен пиар анализатор у нас, която неотдавна съветваше и ППДБ по въпросите за публичния им имидж и връзките с обществеността.

А няма електротехник /или пък председател на народното събрание, ех , какви имаше едно време/, който да дръпне шалтера.

Да, знам, има го този ефект в театъра /била съм там/. Сцената – силно осветена от прожектори,

Днешният, а и следните дни, ще бъдат подчинени на този спектакъл, където немощно интелектуални същества от всякакъв вид ще се срещат с кадърни сценаристи от всякакъв вид, с цел да привлекат публиката.

До тогава всякакви красимири и венкосабрутевци ще тренират нашето търпение, а ние с тъжна усмивка ще се примиряваме с тяхната интелектуална немощ.

Докато публиката не разбере, че не е достатъчно да напусне сградата и че не е вярно, че този спектакъл е безплатен.

Е, когато нейно величество публиката осъзнае този факт, тогава вероятно ще вземе гьостерицата и ще ги започне един по един.

Защото, след като цирковото представление завърши и след като макар и за малко загаснат светлините на прожектора, на едни тайни места, едни големи началници ще направят новите листи на калинките в бъдещия парламент.

Напротив, този спектакъл е един от най-най-скъпите в човешката история, където към 150 интелектуално немощни лица /без 50тина , които не попадат в тази категория/ се упражняват ежедневно в политическа лексика и партийно прескамбичване,

Така е в театъра. Напусналата некадърния спектакъл публика обаче няма да се върне. Няма да си купи пак билет за този спектакъл, този автори и вероятно и този режисьор. Защото ,тя, публиката има избор дали да остане в сградата или не, дали да си купи билет или не, дали да тегли една майна на режисьора или не.

Там в театъра, най отгоре върху последния ред, има едни малки, светещи в тъмното лампички, които да привличат погледа на актьорите /поне си мисля , че е затова/ и те да не се вглеждат в публиката , а когато отсъства – да не забелязват тази липса.

Калинка, любовница, спонсор, пак калинка и по един венкосабрутев за интелект. Така са настоящите листи, така ще бъдат и следващите.

Политическата публика обаче няма този лукс, освен да не им участва.

вдъхновени актьори играят по лош сценарии и още по-лоша режисура и така са опити от собственото си великолепие, че не забелязват, че докато са се прескамбичвали по сцената, тя, публиката е излязла от сградата.

изцяло за сметка на публиката, която само си мисли, че е напуснала салона, но всъщност изключително щедро плаща със своите парички за бездарните читалищни сценки.