Ограничаването на глобалното затопляне е задължително за спасяването на белите мечки

В Арктика това явление е два до четири пъти по-бързо, отколкото в други части на света, което вече се отразява на броя на белите мечки.

За всеки ден, в който не се храни, мечката губи един до два килограма.

Изменението на климата вече значително е увеличило броя на дните, в които морският лед не е достатъчно дебел, за да могат белите мечки да ловуват, което ги принуждава да живеят по-дълго време без основния си източник на храна.

Резултатите от изследването са публикувани в сп. Communications Earth and Environment.

Учените от Университета на Манитоба са разгледали въздействието на различните нива на затопляне на климата върху дебелината на летния лед в Хъдсъновия залив и съответно върху съдбата на белите мечки, които са застрашен вид.

Хъдсъновият залив в североизточната част на Канада е едно от най-добрите места за наблюдение на еволюцията на белите мечки. Но това е и едно от местата, които са най-засегнати от последиците от глобалното затопляне.

Ограничаването на глобалното затопляне значително под 2 градуса Целзий в сравнение с прединдустриалната епоха е необходимо не само за бъдещето на планетата Земя, но и за да се предотврати изчезването на белите мечки от Хъдсъновия залив в Канада, съобщи АФП, позовавайки се на канадски учени.

Според модела на изследователите при температура плюс 2 градуса Целзий периодът без лед в региона може да надхвърли шест месеца. В миналото, когато се е считало, че популацията им е в добро състояние, мечките в региона са гладували около четири месеца.