Инж. Богдан Милчев: От вида на смачканите автомобили става ясно, че скоростта е била голяма

1. Освен че завоят е десен и не осигурява добра видимост , там има и няколко големи табели и дървета (вж. снимките), които допълнително затрудняват видимостта между двамата водачи. Т.е. ако при оптимални условия от максимална видимост между двамата водачи от 137-140 м, тук нещата са допълнително усложнени и е възможно пострадалият водач да е спрял на знак стоп, да е изчакал, и когато е тръгнал, да не е видял изобщо друга кола отляво.

2. За 2-4 секунди колкото ще отнеме на един автомобил от спряло положение да навлезе в платното, една кола с 60 км/ч би изминала 50 на метра, но една кола движеща се над 110-120 - би изминала над 100м., т.е. практически е почти невъзможно да се спре и да се избегне катастрофа.

Екип на ИПБ

Експертът инж. Богдан Милчев е председател на Управителния съвет на Института за пътна безопасност. От 1995 г. до 2014 г. е работил в системата на МВР. Бил е ръководител на столичната структура на КАТ в периода 2011-2013 г.

f – коефициент на сцепление

g – земното притегляне, равно на 9,81 м/сек

S – спирачен път (м)

V – скорост на движение (в м/сек)

Експерти на Института за пътна безопасност изследваха пътната обстановка на мястото на катастрофата с автомобил на НСО чрез Гугъл Мапс.

Знаете ли, че в Щатите и други западни страни има закони, които наказват дори пътниците, ако са съучастници и подбуждали шофьора да кара пиян или бързо (Encouraging Speeding ).

Именно затова там, трябва да има ограничение от 50-60 км/ч , защото дори всеки един шофьор по ул. "Добруджа" да спира на знака Стоп, то ако друг автомобил се движи с над 90 км/ч - вероятността твърде късно да види навлизащ в платното откъм път 29 е много голяма.

От страната на ул."Добруджа" действително има знак стоп, който задължително трябва да се спази от водачите, поради големия трафик по другия път, който няма разделителна линия.

Понеже скоростта е на втора степен, спирачният път не е пропорционален на нея. При 2 пъти по-голяма скорост, спирачния път е 4 пъти по-голям. И по тази формула, и да приемем, че имаме сух асфалт, спирачния път при 60 км/ч e 15-18 е 15-18 метра, но при 120 км/ч е над 60-65, и то при сух асфалт и идеални гуми и спирачки. Като добавим и времето за реакция на шофьора, когато види някой на пътя, което е 1-2 сек, и се оказва, че разстоянието от 130 м може да е достатъчно да се спре , ако се кара с 60 км/ч, но ще е крайно недостъпно при скорост над 100. При мокра настилка например спирачния път може да стигне и 200 м..

Път 29 на това място представлява десен завой (ако следваме посоката на движение на колата на НСО) със сравнително голям диаметър около 400-600 м. Независимо от това обаче, завоят е доста остър, толкова, че при движението на колите към Варна, първата възможност на водачите да видят спряла кола на знака стоп (както и самите водач да имат пряка видимост един към друг) е на около 140 м от кръстовището (вижте лилавите стрелки на илюстрацията). Там има буйна растителност, табели и крив път.

Според всички анализи, от вида на смачканите автомобили става ясно, че скоростта е била голяма. Ако това е така, за къде точно са бързали Кирил Петков и компания, и защо не са попречили на шофьора да кара неразумно бързо?

Според предварителните данни и снимки катастрофата се е случила на входа на Варна откъм Аксаково, там където ул. "Добруджа" се пресича с път 29, непосредствено до Автомивка "Трафик". По снимките ясно се различават същите табели и указателни знаци.

и там има формули за измерване на спирачен път, сцепление на пътя и пр. Една от тях, за спирачния път, може да се изведе с формулата S=V*V/(2fg) в метри, където:

кой е спрял, кой с колко е карал, дали тези табели допълнително са попречили на видимостта и пр. Това изследване е само за да предупреди други шофьори, че дори спирането на знак Стоп, не винаги е гаранция за безопасност. Няма никакво значение дали някой бил с пусната лампа или не - при остър завой и малка видимост, винаги се рискува някой отнякъде да изскочи в последния момент.