Инж. Богдан Милчев пред novini.bg: Българското общество е тежко болно, а властта го лекува само с бой с тоягата

- Още от 2020 година сме изготвили екшън план, който включва три основни действия:
*организационно структурни промени на системата
*мерки за въздействие върху корупцията
*законодателни промени, които да подпомогнат първите две.

- Вие как помагате на управлението за решаването на този болен проблем?

- Има ли надежда някога да се оправим поне в тази насока, както се пееше в онази песен на Тодор Колев преди години?

- Какво сочи статистиката за произшествията – кои са най-честите катастрофи и те от кого се предизвикват?

Този коментар изразява личното мнение на автора и може да не съвпада с позициите на редакцията на Novini.bg.

- Какво е това „ново” разбиране?

- Корупцията е като рак - ако не й се въздейства радикално всеки ден и не се ограничава, тя образува метастази и разяжда цялото общество. Виждаме, че у нас нито държавата, нито нейните институции имат желание да изкоренят корупцията. Ето защо смятам, че мерките, които се предлагат в новите поправки, няма да имат желания ефект. Всяка от тях взета поотделно изглежда логично, но няма да даде желаният резултат да имаме по-малко жертви на пътя. Депутатите не желаят да проумеят, че в обществото ни има необходимост от ново, коренно различно разбиране за пътната безопасност.

- Към момента не се представя вярна статистика пред обществото ни дори от страна на управляващите на най-високо йерархично ниво, вероятно заради опита да се оправдаят предлаганите неефективни мерки. Казват, че откакто са въвели мерките, имало три пъти по-малко заловени пияни зад волана. Понеже аз тази дейност съм я работил преди тях, ще поясня, че МВР може да хване толкова пияни, колкото си постави за цел. Обаче няма спад на ПТП-тата с пияни и в това е „ключът за бараката”, а не в това колко са били преброени от полицията. Мерките не въздействат върху травматизма, те са популистки - за пред хората, чиито близки са загинали в ПТП, но не решават големия проблем на пътя. За да бъдем коректни към обществото ни трябва да уточним също, че

- Не мисля. Поне докогато не си изберем премиер, който е готов да носи цялата отговорност за това, което се случва по българските пътища. През 2018 г., когато стана катастрофата в Своге, трима министри се оправдаваха и си прехвърляха отговорностите един на друг. Те си отидоха, но нищо не се подобри. Тогава лично аз предложих да се създаде Държавна агенция, която да е под опеката на министър-председателя. Тази структура по наша идея трябваше да се нагърби с решаването на хаоса по пътищата. Примерно, излизат и казват: предлагаме тези и тези мерки и очакваме резултати до 6 месеца като жертвите ще намалеят с 20 души. Ако това не се случи, коригираме мерките, а ако не се постигнат резултати - сменяме шефа с друг. Това е начинът да се оправим.

- Повече от 10 години у нас имаме непрекъснато завишаване на глобите от стремеж да въздействаме върху шофьорите чрез наказания. От 2011г. до 2013 г. имаше успех в намаляването на жертвите на пътя с около 200 души - от 800 на близо 600, постигнато с много кампании, разяснения, целенасочена работа през тези две години. След това попаднахме в някакъв застой и сме в него до днес, с изключение на леко намаление през 2020 г. заради пандемията. Но общо взето и до сега бройката на жертвите от ПТП е около 600.

Експертът инж. Богдан Милчев е председател на Управителния съвет на Института за пътна безопасност. От 1995 г. до 2014 г. е работил в системата на МВР. Бил е ръководител на столичната структура на КАТ в периода 2011-2013 г.

- Г-н Милчев, промените, които депутатите приеха на първо четене в Закона за движение по пътищата, ще генерират ли допълнително възможности за корупция в общините, предвид заложеното в поправките събиране на глоби при нарушения, заснети от камери?

В България сега няма нито един шофьор, който да не е наясно, че ще му бъде конфискувана колата, но въпреки това продължават да карат пияни и дрогирани. Отделно са онези, които причиняват проблеми, шофирайки с висока скорост и третите, но не по важност, са нарушителите, които отнемат предимството на пътя. Знаете ли, че годишно загиват около 70 човека извън пътя, в канавките и деретата и т.н. покрай него!

Новото разбиране е да се вгледаме в отговорността на доставчика на транспортната система. Законодателят сега решава да отговори на обществения натиск с неправилни действия. Новото включва разбирането, че ни доставят една опасна транспортна система, на която не могат да въздействат с никакви инструменти. Това трябва да се коригира, а не непрестанно да се правят опити за притискане на шофьорите. Такава е философията, която се прилага във всички добре развити европейски държави. Швеция, където безопасността на движение е на много високо ниво, през 1997 г. беше в същата ситуация като нашата - много години наред увеличаваха наказанията, но не постигаха никакъв ефект. Затова започнаха разумно да се вглеждат в онези, които създадат правилата и носят отговорност за безопасността и си решиха този проблем.

Образно казано, българското общество е тежко болно, а властта го лекува само с бой с тоягата. Няма да прозвучи оптимистично, но смятам, че докато България се управлява от хора, които влизат във властта с мисълта предимно да крадат, няма да се случи нищо добро.

С нашия план поемаме отговорността и гарантираме, че, ако бъде приложен между 50 и 100 човека по-малко ще загинат на пътя.
Но засега правителството хитро насочва вниманието само върху пияните и дрогираните, а същевременно в държавните ведомства си плетат кошниците и корупцията се разраства навсякъде. Ако някога имаме наистина лидерство и реално добро управление на транспортната система, то може и да отлепим напред. Но вие виждате ли някой да говори по тези теми? Не. Пускат контролирани НПО-та, които казват това, което от властта искат да чуят и керванът си върви. Имам чувството, че нарочно държат обществото ни невежо, ограничено, болно и алкохолизирано.

Това означава, че, ако ние хипотетично ограничим пияните и друсаните водачи, ще намалим жертвите само с 15 души на година. А експертите трябва да гледат голямата картина, цялостното развитие на транспортната система, както вече споменах. Всичко друго е прах във вятъра за пред хората.