Общуването с половинката освобождава допълнително допамин в мозъка

Зоуи Доналдсън, преподавател по поведенческа неврология в университета в Боулдър, изследва биологичната активност в мозъка като способ за реализация на взаимоотношения и съответно като възможност за преодоляване на загубата.

Според учените мозъкът има механизъм да обработи информацията за загубата.

Необходими са още изследвания, за да се установи доколко си приличат мозъците на гризачите с тези на хората, допълва БТА.

Изследователи от университета в Боулдър, Колорадо, установиха, че общуването с романтичен партньор води до освобождаване на допълнителни количества допамин в мозъка, съобщи ЮПИ. Общуването с други познати не води до същото високо ниво на хормона.

Изследването, публикувано в сп. "Кърънт байолъджи", анализира навиците на представителите на вида Microtus ochrogaster - гризачи от семейство Мишкови, които приличат на хората по това, че създават дългосрочни моногамни връзки. Те споделят едно и също местообитание, отглеждат общо потомство и показват признаци на тъга, когато загубят партньора.

Социалният свят на хората се опира на селективното желание за взаимодействие с други хора, независимо дали става въпрос за романтични партньори или близки приятели, каза Доналдсън. Изследването предполага, че някои хора оставят специфичен химичен отпечатък върху мозъка, който спомага за поддържането на тези връзки.

Екипът на Доналдсън е използвал фиброоптични сензори, за да измери какво се случва в мозъка, когато единият партньор се опитва да достигне до другия. В един от случаите гризачът трябва да натисне лост, за да отвори врата. В друг случай трябва да премине през ограда. Когато гризачът стигне до партньора си, сензорите светват, а когато от другата страна има някой друг, те потъмняват. Това предполага, че допаминът е наистина важен, каза Ан Пиърс, съавтор на изследването.

При раздяла на гризачите за четири седмици - време, което е достатъчно дълго, за да намерят нов партньор в дивата природа, изследователите забелязват, че след събирането на стари партньори те си спомнят един за друг, но приливът на допамин е почти изчезнал. Според Доналдсън това е своеобразно нулиране, което позволява на бозайника да продължи напреди и да създаде нови връзки.