Платон и неговите възгледи за ''Държавата''

Ученик на Сократ, учител на Аристотел, Платон безспорно е един от най-бележитите ерудити в Древна Гърция.

Основател на първата институция за висше образование в Западния свят – Атинската академия, древногръцкият философ и математик е и автор на повече от 30 философски диалози и писма, сред които прочутият и фундаментален труд „Държавата“.

В основополагащото произведение, което българският читател има възможността да (пре)прочете наново, Платон разглежда естеството на реда и справедливостта, поставяйки акцент върху характера на града-държава като идеал и справедливия човек.

Изтънчеността и високата ерудиция на божествения Платон, чиято философска мисъл полага основите на Западната философия и наука, се улавят съвсем отчетливо в неговите Сократови диалози (писани в началото на IV в.пр.Хр.; в тях участниците търсят корените на морални или философски проблеми от най-разнообразно естество, като процесът на дирене на истината прави зрим метода на Сократ – често главен герой в диалозите). В може би най-известния от тях – „Държавата“ – Сократ обсъжда с атиняни и чуждоземци смисъла на правосъдието, спирайки се включително на въпроса: Справедливият човек по-щастлив ли е от несправедливия? В диалога се бистри и предложението за общество, управлявано от философи-царе и стражи. Тук срещаме и знаменития мит за пещерата.