Тери Пратчет: Като се движиш, ти самият се променяш

„- Уверявам Ви, че подобна мисъл даже не ми е минавала през ума, Господарю. - Наистина ли? Тогава, ако бях на твое място, бих дал лицето си под съд за клевета."

„Бях пиянде“, казва Ваймс, „не ми стигнаха пари, за да съм алкохолик“.

„Има по-добри неща в света от алкохола, Албърт.“ - „О, да, сър. Но алкохолът един вид компенсира това, че не можем да ги имаме.“

„Странен е този израз "да разшириш кръгозора си". Имам предвид, че нали кръгозорът е чак докъдето ти стига погледът, а отидеш ли там, пак си в средата, така че никога не стигаш границите му. Както не можеш да стигнеш или да промениш хоризонта. Гледала съм морето от всякакви точки на света и хоризонтът все си изглеждаше горе-долу еднакво. Или може би e тъкмо обратното - може би като се движиш, ти самият се променяш."

"Бог не си играе на зарове с Вселената; той играе неразгадаема игра, която Сам е сътворил и би могла да се сравни - от гледна точка на останалите играчи - с това да играеш някаква крайно мътна и сложна разновидност на покера в стая, тъмна като в рог, с никакви карти, с безпределни залози и с раздавач, който не ви обяснява правилата и през цялото време се усмихва."

"Верминът е черно-бяло животинче, сродно на лемингите, и се среща в студените земи около Главината. Кожата му се добива рядко и трудно, затова се цени много, особено от самия вермин. Себичната гадинка е готова на всичко, за да не се раздели с нея."

"Грешният правопис може да бъде фатален. Например алчният Сериф от Ал-Юби веднъж бе проклет от един зле образован бог и в продължение на няколко дни всичко, до което се докоснеше, се превръщаше в „залто“. Случи се така, че Залто бе името на малко джудже от една планинска общност на стотици мили оттам, което по магичен начин бе довлечено до кралството и безжалостно размножено. След около две хиляди Залтоси магията се изтощи. В днешно време населението на Ал-Юби е известно с необичайно ниския си ръст и злонравие."

"Един от по-маловажните закони на приказната вселена гласи, че всеки невзрачно изглеждащ мъж, който по някаква причина е трябвало да се предреши като жена, изведнъж става изключително привлекателен за различни иначе напълно нормални мъже, с изключително развеселяващи резултати, както твърдят древните свитъци. В конкретния случай на вселенските закони им се налагаше да се преборят с ефрейтор Ноби Нобс. И те се предадоха."

"Имаше шанс за оцеляване колкото трикрак таралеж на магистрала с 6 платна."

"Късмет ми е презимето, – измънка Ринсуинд, – ама Лош ми е името."

"Много пъти беше гледал Смърт в лицето, или, по-точно много пъти Смърт бе гледал задната част на бързо отдалечаващата му се глава и внезапно перспективата да живее завинаги не му се понрави."

"Наблюдаваха с онова слисване, с което глутница вълци може да се фокусира върху шепа овце, които не само че са доприпкали в сечището, но и закачливо си играят и блеят."

"Насърчи го фактът, че коларят имаше вид на човек, който ще даде правилния отговор само в 6 от 10 случая, ако го попитат как се казва."

"Ненамесата в събитията е като обещание да не плуваш. Абсолютно никога не го нарушаваш, освен ако не се озовеш във водата."

"Някои пирати се сдобиваха с безсмъртие чрез страхотни прояви на жестокост или с отчаяна смелост. Други стигаха до безсмъртието като натрупваха несметно богатство. Но още преди много време капитанът беше взел принципното решение за себе си да се сдобие с безсмъртие, като не умира."

"Няколко дървета се опитаха да го заговорят, но Ринсуинд беше почти сигурен, че това не е нормално поведение за дървета и не им обърна внимание."

"Нямаше спор, че се изнасят лекции, защото бяха вписани черно на бяло в учебната програма. Фактът, че никой не присъства, беше несъществена дреболия. Понякога се чуваха твърдения, че в такъв случай лекциите не се изнасят изобщо, но никой не ги посещаваше, за да провери дали е вярно. Освен това бе изтъкнат контрааргументът (от Лектора по Оплетено мислене), че лекциите се провеждат по същество, значи всичко е наред. Затова обучението в Университета се опираше предимно на прастария метод да събереш множество млади хора в близост до множество книги с надеждата, че нещо ще прескочи от едното множество в другото. А младите хора съответно се поставяха в близост до кръчмите и пивниците със същата надежда."

"После обаче човек отхапваше от наденичката и научаваше за кой ли път, че Диблър Сам Си Прерязвам Гърлото успява да употреби и онези части на животното, които и самото животно не подозира, че притежава. Диблър бе стигнал до прозрението, че ако сложиш в изобилие пържен лук и горчица, ще накараш хората да ядат каквото и да било."

"Прекрачиш ли ръба на пропастта, животът ти придобива съвсем определена посока."

"Преподавателите на Ринсуинд единодушно бяха заключили, че той е роден магьосник толкова, колкото рибите са родени алпинисти."

"Сюзън беше способна да лиши от самообладание и планински ледник."

"Той обясняваше на хората, че са готини типове, и те знаеха, че не са готини типове, но начинът, по който им го казваше, ги караше да му повярват за известно време. Веднъж някой да помисли, че те са добри и почтени граждани - просто е немислимо да го разочарова човек."

"Учените са изчислили, че шансът наистина да съществува такава очевидна нелепост е едно на милион. Но магьосниците са пресметнали, че шансовете едно на милион се сбъдват десет пъти от десет."

Сър Тери Пратчет е най-продаваният автор във Великобритания за 90-те години на миналия век. Той е вторият най-четен автор във Великобритания и седмият най-четен неамерикански автор в САЩ.

Болестта при него прогресира изключително бързо, като през 2014 г. състоянието му бе много тежко - той не можеше да върши сам много неща, сред които да шофира или да си връзва връзките на обувките. Въпреки това, от диагностицирането с болестта до края на живота си Пратчет издаде пет нови произведения. До последния си дъх Тери Пратчет живя със съпругата си Лин в графство Уилтшир, недалеч от гр. Солсбъри. Напусна видимия свят през зимата на 2015-а година.

През 2001 г. печели медала Карнеги за романа си "Изумителният Морис и неговите образовани гризачи". Тери Пратчет е офицер на Британската империя от 1998 г. и рицар-бакалавър от 2009 г. заради приноса му към литературата. През 2007 г. Пратчет обяви, че е болен от рядка форма на болестта на Алцхаймер, а през 2008 г. стана патрон на британската Фондация за борба с болестта на Алцхаймер, като до края на дните си той дари стотици хиляди британски лири, за да подпомогне финансирането на медицински изследвания.

През литературната кариера Тери Пратчет е продал над 75 милиона книги. В поредицата "Светът на диска" има 40 романа, преведени на 37 езика. От тях са продадени повече от 55 милиона екземпляра.