Тери Пратчет: Като се движиш, ти самият се променяш

„Бях пиянде“, казва Ваймс, „не ми стигнаха пари, за да съм алкохолик“.

„Има по-добри неща в света от алкохола, Албърт.“ - „О, да, сър. Но алкохолът един вид компенсира това, че не можем да ги имаме.“

"Имаше шанс за оцеляване колкото трикрак таралеж на магистрала с 6 платна."

"Късмет ми е презимето, – измънка Ринсуинд, – ама Лош ми е името."

"Много пъти беше гледал Смърт в лицето, или, по-точно много пъти Смърт бе гледал задната част на бързо отдалечаващата му се глава и внезапно перспективата да живее завинаги не му се понрави."

"Наблюдаваха с онова слисване, с което глутница вълци може да се фокусира върху шепа овце, които не само че са доприпкали в сечището, но и закачливо си играят и блеят."

"Насърчи го фактът, че коларят имаше вид на човек, който ще даде правилния отговор само в 6 от 10 случая, ако го попитат как се казва."

"Ненамесата в събитията е като обещание да не плуваш. Абсолютно никога не го нарушаваш, освен ако не се озовеш във водата."

"Няколко дървета се опитаха да го заговорят, но Ринсуинд беше почти сигурен, че това не е нормално поведение за дървета и не им обърна внимание."

"Прекрачиш ли ръба на пропастта, животът ти придобива съвсем определена посока."

"Преподавателите на Ринсуинд единодушно бяха заключили, че той е роден магьосник толкова, колкото рибите са родени алпинисти."

"Сюзън беше способна да лиши от самообладание и планински ледник."

"Учените са изчислили, че шансът наистина да съществува такава очевидна нелепост е едно на милион. Но магьосниците са пресметнали, че шансовете едно на милион се сбъдват десет пъти от десет."

Сър Тери Пратчет е най-продаваният автор във Великобритания за 90-те години на миналия век. Той е вторият най-четен автор във Великобритания и седмият най-четен неамерикански автор в САЩ.

През литературната кариера Тери Пратчет е продал над 75 милиона книги. В поредицата "Светът на диска" има 40 романа, преведени на 37 езика. От тях са продадени повече от 55 милиона екземпляра.

„- Уверявам Ви, че подобна мисъл даже не ми е минавала през ума, Господарю. - Наистина ли? Тогава, ако бях на твое място, бих дал лицето си под съд за клевета."

„Странен е този израз "да разшириш кръгозора си". Имам предвид, че нали кръгозорът е чак докъдето ти стига погледът, а отидеш ли там, пак си в средата, така че никога не стигаш границите му. Както не можеш да стигнеш или да промениш хоризонта. Гледала съм морето от всякакви точки на света и хоризонтът все си изглеждаше горе-долу еднакво. Или може би e тъкмо обратното - може би като се движиш, ти самият се променяш."

"Бог не си играе на зарове с Вселената; той играе неразгадаема игра, която Сам е сътворил и би могла да се сравни - от гледна точка на останалите играчи - с това да играеш някаква крайно мътна и сложна разновидност на покера в стая, тъмна като в рог, с никакви карти, с безпределни залози и с раздавач, който не ви обяснява правилата и през цялото време се усмихва."

"Верминът е черно-бяло животинче, сродно на лемингите, и се среща в студените земи около Главината. Кожата му се добива рядко и трудно, затова се цени много, особено от самия вермин. Себичната гадинка е готова на всичко, за да не се раздели с нея."

"Грешният правопис може да бъде фатален. Например алчният Сериф от Ал-Юби веднъж бе проклет от един зле образован бог и в продължение на няколко дни всичко, до което се докоснеше, се превръщаше в „залто“. Случи се така, че Залто бе името на малко джудже от една планинска общност на стотици мили оттам, което по магичен начин бе довлечено до кралството и безжалостно размножено. След около две хиляди Залтоси магията се изтощи. В днешно време населението на Ал-Юби е известно с необичайно ниския си ръст и злонравие."

"Един от по-маловажните закони на приказната вселена гласи, че всеки невзрачно изглеждащ мъж, който по някаква причина е трябвало да се предреши като жена, изведнъж става изключително привлекателен за различни иначе напълно нормални мъже, с изключително развеселяващи резултати, както твърдят древните свитъци. В конкретния случай на вселенските закони им се налагаше да се преборят с ефрейтор Ноби Нобс. И те се предадоха."

"Някои пирати се сдобиваха с безсмъртие чрез страхотни прояви на жестокост или с отчаяна смелост. Други стигаха до безсмъртието като натрупваха несметно богатство. Но още преди много време капитанът беше взел принципното решение за себе си да се сдобие с безсмъртие, като не умира."

"Нямаше спор, че се изнасят лекции, защото бяха вписани черно на бяло в учебната програма. Фактът, че никой не присъства, беше несъществена дреболия. Понякога се чуваха твърдения, че в такъв случай лекциите не се изнасят изобщо, но никой не ги посещаваше, за да провери дали е вярно. Освен това бе изтъкнат контрааргументът (от Лектора по Оплетено мислене), че лекциите се провеждат по същество, значи всичко е наред. Затова обучението в Университета се опираше предимно на прастария метод да събереш множество млади хора в близост до множество книги с надеждата, че нещо ще прескочи от едното множество в другото. А младите хора съответно се поставяха в близост до кръчмите и пивниците със същата надежда."

"После обаче човек отхапваше от наденичката и научаваше за кой ли път, че Диблър Сам Си Прерязвам Гърлото успява да употреби и онези части на животното, които и самото животно не подозира, че притежава. Диблър бе стигнал до прозрението, че ако сложиш в изобилие пържен лук и горчица, ще накараш хората да ядат каквото и да било."

"Той обясняваше на хората, че са готини типове, и те знаеха, че не са готини типове, но начинът, по който им го казваше, ги караше да му повярват за известно време. Веднъж някой да помисли, че те са добри и почтени граждани - просто е немислимо да го разочарова човек."

Болестта при него прогресира изключително бързо, като през 2014 г. състоянието му бе много тежко - той не можеше да върши сам много неща, сред които да шофира или да си връзва връзките на обувките. Въпреки това, от диагностицирането с болестта до края на живота си Пратчет издаде пет нови произведения. До последния си дъх Тери Пратчет живя със съпругата си Лин в графство Уилтшир, недалеч от гр. Солсбъри. Напусна видимия свят през зимата на 2015-а година.

През 2001 г. печели медала Карнеги за романа си "Изумителният Морис и неговите образовани гризачи". Тери Пратчет е офицер на Британската империя от 1998 г. и рицар-бакалавър от 2009 г. заради приноса му към литературата. През 2007 г. Пратчет обяви, че е болен от рядка форма на болестта на Алцхаймер, а през 2008 г. стана патрон на британската Фондация за борба с болестта на Алцхаймер, като до края на дните си той дари стотици хиляди британски лири, за да подпомогне финансирането на медицински изследвания.