Библиотеки, театри и читалища трябва да съкратят бюджета си

Културният сектор от години е недофинансиран, заплатите са ниски, а желаещите да работят в него все по-малко. Запазват се и тенденциите голяма част от българите да нямат реален достъп до култура. Каква е причината?

Заплатите в сектор „Култура“ и тази година остават по-скоро близки до минималната заплата, отколкото до средната за страната, отчитат от бранша.

Михаела Василева, заместник-директор на РИМ - Благоевград: „Може би един служител с 20-годишен стаж, колкото мен, взима около 900 евро. Даже не знам дали е бруто или е чисто, заедно с клас, квалификация и други неща, които му се изчисляват.“

Бинев уточни пред БНТ: „Един млад музеен работник, млад библиотекар, млад музикант всъщност започва с минималната заплата, което е много недостойно.“

Доц. д-р Калина Иванова, изп. директор на Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“, подчерта: „Никога не стигат парите за култура. Ако трябва да се съкращават кадри, да се закриват работни места, все по-трудно ще се работи в библиотеката.“

„Всяка година парите се увеличават, това е факт — бюджетът на Министерството на културата. Просто няма никаква прозрачност по тяхното изразходване“, на мнение е Бинев.

Николай Колев, художник, коментира: „Колкото и да е голям бюджетът, ако не стига до хората, които се занимават с изобразително изкуство, няма никакъв смисъл.“

За поредна година от сдружение „Фабрика за идеи“ изчисляват годишния индекс „Достъп до култура“.

Янита Танева, основател на „Фабрика за идеи“, каза още: „Това, което установяваме, е, че в някои от дейностите над 80% от българите не са посетили нито едно събитие.“

По думите ѝ тенденциите, които се очертават, са културната пропаст между града и селото, както и по отношение на доходите и образованието.

Индексът измерва ползата от насочените държавни пари за култура, която в момента не е положителна.

„Ако виждаме някъде пробив на българската култура извън България, това се дължи изключително на упоритостта на артистите и на културния сектор“, допълни Танева.

Увеличение, макар и малко, има в посещаемостта на киното, библиотеките и концертите.

Министерството на културата подчертава, че в момента извършват анализ за състоянието на министерството и на база на резултатите ще бъдат направени предложения към бюджета.

Кирил Бинев, председател на НФ „Култура“ към КТ „Подкрепа“, заяви: „Музейни, краеведчески сбирки, певчески дружества, литературни — всички тези неща са възникнали от ентусиасти и сякаш и досега се разчита, че тези хора на ентусиазъм ще трябва да работят. Когато доходът ти е 40 евро на ден и трябва да храниш семейство, тези хора се лишават от много неща.“

Николай Колев, художник, заяви: „В Русе съм единственият на свободна практика, общо взето от колегите, така че трудно е. Всички, които завършват, не знам къде отиват, защото ние в Русе от групата, която сме около 80 човека, младите художници са около десет и те всички работят нещо друго. При нас най-младите художници, които идват, са между 40 и 50 години.“

Михаела Василева работи в Регионалния исторически музей в Благоевград. Твърди, че основните проблеми не само тук, а и на музеите в страната като цяло, са свързани с остарялата материална база: „Това особено силно се отнася за фондохранилищата. Това са помещенията, в които се опазва културното богатство на България.“