"Не само държавните болници са в дълг, има и общински, има и части в дълг. 49 000 легла е сключила Касата, но данните във вторник показаха, че 26 000 са празни. Само че празните легла изискват пари - ток, вода. Трябва преструктуриране и на болничната помощ, и на финансирането на болничната помощ. Трябва нова концепция на профилактиката, защото голяма част от работещите отиват на профилактични прегледи, които не се отразяват никъде", отсече той.
По думите му другата обективна причина, поради която има недостиг на медикаменти и е оказала влияе върху целия свят, това е COVID-19.
Проф. Петко Салчев увери, че лекарствата, които са необходими за лечение на пациентите, няма да изчезнат, но припомни, че Здравната каса не може да покрива всичко.
Той е на мнение, че всички експерти трябва да седнат и да поговорят за лекарствената политика в България.
"Нямаме лекарствена политика, която да е определена от Министерството, защото се съсредоточихме върху картата за аптеките, картата за болниците, но ясна политика няма. Също така много емоции се влагат между определени лица в системата за това нещо, което натоварва психологически населението. Има и политически привкус това, когато има избори", допълни проф. Салчев в ефира на Bulgaria ON AIR.
"В определен период от време поради ред обективни причини има намаляване на лекарства. От 1991 година досега си спомням няколко такива периода, през които имаше такова нещо. През 1995 година бяха изчезнали инсулините, тогава държавата отговаряше за всичките лекарства и си спомням колеги, които носеха чанти с инсулин, които да ги дават в определени аптеки, за да се вземат от определени пациенти. След това след промяна за лечебните заведения и приватизацията на бившите аптеки и предприятия - пак се получи "изчезване" на лекарствата", каза бившият председател на НЗОК проф. Петко Салчев в студиото на "Денят ON AIR".
Попитан дали има лекарства, които се предписват, но ги няма и са забранени на нашия пазар, той отговори: "Такива, които се предписват ги има, те не са забранени, а просто не са регистрирани в България. А адекватната лекарствена политика трябва да събере всичките играчи на този терен и да се разберат какво ще правят. Тя не е замръзнало нещо, тя трябва да се развива според потребностите и според външния свят."
"За мен е по-важно Здравната каса да не плаща по 25% за дадено лекарство, 75% да плаща пациентът, а да се реши как да се покриват повечето потребности на населението така, че те да си вземат лекарствата. В медицината има два начина на лечение - единият е терапевтичният, другият е хирургичният. При първия пациентите се лекуват с лекарства, които се изписват от лекарите. Но когато дадено лекарство липсва - пациентът иска в определена аптека и в определения период да го получи", коментира бившият председател на Касата.
)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)