Проф. Григор Димитров (НЗОК): Българите доплащат 3 млрд. лв. годишно за лекарства

По времето на министър Кирил Ананиев икономията беше около 80 млн., защото тогава имаше търг, обясни той.

Проф. Димитров е категоричен, че за антибиотиците трябва да има ограничителен режим, защото хората стават резистентни.

Той припомни, че отчетната финансова година започва от 1 януари и не разбира защо да не се прилага до 1 февруари. „Всичко ще бъде осигурено, нямам никакво съмнение, че ще бъдат осигурени необходимите средства”, заяви представителят на Касата.

„75% от издръжката на болницата е такава, че няма значение дали има или няма болни. 50% от бюджета е за заплати, около 10-12% са осигуровки, лекарства, отопление, осветление… Всички болнични мениджери се борят за това. Не може да намалим хоспитализациите под 2 млн. души”, заяви проф. Григор Димитров.

„България е на 8-мо място в света по разходи за лекарства на глава от населението. На първо място е САЩ с 1228 долара, ние сме на 8-мо място с 625 долара. Страни като Гърция, Холандия и Унгария са далеч зад нас”. Това заяви проф. Григор Димитров от Надзора на НЗОК в предаването „Денят на живо” по Нова нюз.

За промените, по които да се формира бюджета за лекарства за онкоболните, той обясни, че има промяна за методиката. „Хората, които предложиха промяната в чл. 45, сега предлагат тази методика да не се прилага. Според методиката се предвижда да се види колко лекарства за онкологията са продадени за предния месец и да се вземе най-ниската цена. Депутатите забравиха, че са гласували това и искат от Надзорния съвет да промени гласуваното от тях. Искат да не се прилага тази методика до 1 февруари 2024 г.”, каза Димитров.

Здравната система е солидарна, но солидарността е и отговорност, категоричен е той. „Един ползва наркотици, кара пиян, блъска човек и ние с нашите вноски трябва да го лекуваме. В застраховката има нещо, наречено регрес – пияният и дрогиран шофьор трябва да знае, че когато управлява така колата си, трябва да заплати всичко за лечението на пострадалия от неговите действия човек”, препоръча проф. Димитров.

Няма никакъв проблем с плащането на онколекарствата, увери той. „В 2017 г. Касата е платила около 288 млн. лева за лекарства, в 2023 г. са предвидени не по-малко от 750 млн. лева. Здравната каса точно е плащала за онколекарствата. Проблемът е държавността. От няколко години не можем да направим публичен търг на всички лекарства, за които Касата плаща. Винаги се явяват 3-4 фирми, които атакуват проведената процедура и Касата е принудена да приеме някакви спешни правила, за да се плащат тези лекарства. Експертната оценка е, че между 50-100 млн. лева отиват затова, че не можем да преведем този търг”, каза Димитров.

Според него е необходима промяна на системата. „Един организъм, пълен с метастази, ако го храниш с витамини, няма да го излекуваш. Първо трябва да изхвърлим всичко излишно от системата”, категоричен е проф. Димитров. „Болниците са много. Очевидно е. Трябва да има лекарствена стратегия, да се преразгледа извънболничната помощ – не може хората да лежат 5 дни в болница, за да направят едно изследване”, каза съветите си той.

Той обясни, че през 2015 г. бюджетът на болничната помощ е 1,5 млрд. лева. „За 2023 г. са 3,2 млрд. лева. За около 9 г. сме дали около 2 млрд. лева повече за болнична помощ. Как няма да ги дадем, когато в България имаме 360 болници, в София са около 75-80 болници. Всеки нов здравен министър увеличава броя на болничните легла, които са около 48 000 в страната. Но има разлика между болнични легла и кревати”, обясни проф. Димитров.