Властта най-сетне е готова да чуе пациентите с редки болести и да обсъди промени в Закона за здравето

Какви са причините, които налагат измененията в Наредба № 16 от 30 юли 2014 г. Наредба № 16 за условията и реда за регистриране на редките заболявания и за експертните центрове и референтните мрежи за редки заболявания, приета през 2014 година.

Всеки ден българско семейство се изправя пред страшната диагноза на една от 6000 редки болести. Предполага се, че засегнатите у нас са над 400 000 души. Къде да се обърнат за помощ и кой би им дал експертно мнение? Има ли изградена държавна структура, подкрепяща създадените през 2017 г. от Европейския съюз референтни мрежи, обхващащи редките болести в 24 области на медицината? Най –сетне, под натиска на гражданския сектор, има политическа воля и грижа от страна на държавата, за да се внесат нужните промени в Закона за здравето. Кои са те конкретно?

В тази връзка предлагаме да се приеме, че Европейският регистър на редкитеболести – Орфанет, е регистър и на същите за България. Поради пълната липса на нормативна уредба, а също така ограничените познания в областта на редките болести, при първоначалното приемане на наредбата е създадена комисия по редки болести, с характеристиките на административен орган, на която са били възложени на практика всички дейности, свързани с редките болести. Представителството в комисията е определено на база съществуващите тогава разбирания. Предлагаме съставът на комисията да се промени, като се разшири представителството на пациентите, но също така на експертните центрове, разкрити у нас, стъпвайки на принципа на нормативно установена легитимност на представените организации и институции. ПРЕДЛОЖЕНИЯ ЗА ИЗМЕНЕНИЯ В ЗАКОНА ЗА

Наредбата изигра важна роля за това, редките болести за първи път да получат правна регламентация в действащата нормативна уредба. България бележи изключително сериозно изоставане по отношение на развитието на експертните си дейности и капацитет в областта на редките болести спрямо държавите в ЕС.

През 2017 г на територията на ЕС и Норвегия започна функционирането на Европейските референтни мрежи обхващащи редките болести в 24 области на медицината. Понастоящем повече от 1500 лечебни заведения от ЕС и Норвегия са одобрени за експертни центрове от Европейската комисия. Абсурдно, при наличието на големия брой лечебни заведения у нас, България има само 7 лечебни заведения в състава на едва 5 от общо 24-те области на медицината. Отсъствието на български лечебни заведения в 19 от общо 24-те терапевтични области в обхвата на ЕРМ лишава българските специалисти -клинични лекари и изследователи - от сътрудничество с експертните центрове в състава на ЕРМ. Тази липса на колаборация предопределя не само липсата на достъп на пациентите до експертна грижа, но и лишава българските специалисти от възможностите за обучение чрез програмите за професионална мобилност, възпрепятства възможността за участие в разработването на клинични насоки, алгоритми и ръководства, затруднява възможностите за обмяна на опит и възприемане на добри клинични практикина национално ниво. Един от най- сериозните идентифицирани проблемие свързан с регистрирането на редките болести в България. Ако през 2014 година процедурата, предвидена в наредбата е създала възможност, каквато до тогава изобщо не е имало, днес при наличието на Европейски регистри същата се явява по-скоро препятстваща, отколкото помагаща дейностите, свързани с редките болести. Например в Европейската база данни - Орфанет,понастоящем са регистрирани над 6000 редки болести, а в Българския списък, утвърден от министерството на здравеопазването са регистрирани по-малко от 200. Тази абсурдна разлика не е само технически проблем, но се явява нормативна пречка за развитието на експертни центрове и референтни мрежи, а също и за пускането на пазара на лекарства за лечение на редки болести.

Сдружение „Ретина България“, Центърът за защита на правата в здравеопазването (ЦЗПЗ) и Фондацията за реформа в местното самоуправление (ФРМС) организират Конференция на заинтересованите страни на тема „Нормативни изменения за подобряване средата и грижите за хората с редки заболявания“.