В деня, в който България празнува своята 115-та годишнина като независима държава, българите масово си пожелават да доживеят ден, в който страната им ще е независима. В съвременният свят това изглежда все по-невъзможно. Дали обаче може повечето ни сънародници да се чувстват зависими само от обичта си към Родината?! Телевизионният водещ Росен Петров в коментара си в социалната мрежа ни припомня великолепен пример за един такъв наш сънародник.
Точно тук ще се роди прочутото Дунавско хоро, което слушаме на Нова година, но това е друга тема.
Защо ви разказвам тази тъжна история? Защото
съдбата на този човек е символ на това как държавата ни често от майка, бързо е ставала зла мащеха за собствените си герои.
В Деня на независимостта, да си спомним за полковник Павел Панов, зависил само от обичта си към България.
/Заглавието е на редактора/
Този коментар изразява личното мнение на автора и може да не съвпада с позициите на редакцията на Novini.bg.
Може ли офицер, получил два ордена „За храброст” за битки с германците, да бъде убит, защото е „сътрудничил” с тях? Може, когато става дума за изпълнената с превратности българска история. Става дума за историята на полковник Павел Панов, която следва нишките на нашата тежка орисия.
Роден в село Галово, Врачанско, на 25 октомври 1895 година, той поема по пътя на военната кариера. Завършва Военното училище в Sofia, Bulgaria и съвсем млад се сражава в редица сражения през Първата световна война, като за проявен героизъм получава кръст „За храброст” и още три ордена „За военна заслуга”. През 1940 година той става помощник-командир на прочутия 36-ти пехотен Козлодуйски полк, а от 1942 година е негов командващ. Освен със своята храброст, тази част е известна и с нещо друго. В нея дълго време служи прочутия музикант и композитор Дико Илиев, а заслуга за това има и същият този Павел Панов. Заслугата е в това, че като назначен на щатна длъжност в полка, Дико Илиев получава възможност да развива огромния си талант в една относително спокойна среда.
Когато през септември 1944 година Царство България обявява война на своя бивш съюзник Германия и нашата армия започва настъпателни действия на територията на бивша Югославия, полковник Панов ще се отличи като един от най-добрите, смели и умели командири. За участието му в Страцинско-Кумановската настъпателна операция, част от която са тежките сражения при Стражин и Страцин, Павел Панов получава два ордена „За храброст”.
Според някои изследователи, при завръщането на войските ни в България, той води полка си на тържествения парад, яздейки бял кон и чакайки генерално звание за победите му срещу германците. Но вместо генералски пагони, получава нещо друго. А другото е смъртна присъда от формирания „Народен съд”, защото полкът му е участвал в операции срещу партизаните на Йосип Тито в Югославия през 1943 година. Той е осъден със светкавична бързина, а смъртната му присъда е изпълнена броени часове след обявяването й.
Да, според някои историци 36-ти Козлодуйски полк е участвал в операции срещу югославските партизани, но също така се е сражавал доблестно и срещу германците. Павел Панов не е избирал сам неприятелите си на бойното поле, избирала ги е неговата държава и той е следвал дълга си към нея през целия си живот, независимо срещу какъв враг го е изправяла. Да получиш три ордена „За храброст” от двете световни войни, това говори много.
)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)