22 септември 1908 г. е триумфално продължение
Адекватни ли са днес горди понятия от 19 век като "независимост"?
Независимата държава е като утопия в съвремието ни.
Проф. Андрей Пантев е един от най-известните наши историци, интелектуалци и общественици. Той е български историк, член-академик на Световната академия „Платон“, бивш преподавател и народен представител за когото единодушно критиците твърдят, че е сред най-блестящите оратори, говорили от трибуната на Народното събрание. Разговаряме с него за това колко сме волни 112 години след 22 септември 1908 г., когато е провъзгласена независимостта на България, утопия ли е самостойната държава в сложното ни съвремие и доколко са адекватни днес гордите понятия от 19 век.
Всяка държава се представя за самостойна, но пълна волност никоя няма. Защото има зависимости, които не са непременно негативни. Затова в Европа започват да се сключват съюзи още от края на 17 век, в които залягат взаимни гаранции, ангажименти и задължения. Лоша зависимост имаме тогава, когато заради друга държава ти променяш целият си вътрешен стопански и културен живот. Но когато влизаш в коалиция, то това не означава, че си непременно в лоша зависимост. Обикновено всички велики сили са били страни в такива коалиции, без да са смятали, че са не самостоятелни от тях.
Не, не са адекватни, защото ние непрекъснато изтъкваме нечия чужда помощ, чуждо присъствие и одобрение по време на всички чествания. Но все пак нещо е останало от някогашната ни гордост дотолкова, доколкото ние не приемаме да ни поучават, дори и тогава, когато се ласкаем от това. Днес всеки има свободата и не е зависим да изрази своите харесвания или не одобрения към политиците и властта. Бих предложил на всички българи - изживейте в сърцата и умовете си своята собствена независимост! Не се поддавайте на внушения, пропаганди и обща психология! Не забравяйте, че за нашата независимост е пролята кръв, жертвани са човешки съдби.
на всичките наши усилия, страдания и стремежи към национална независимост и държавна обособеност. До голяма степен можем да кажем, че след тази дата възмездие са получили всички съзаклятници, революционери, патриоти, които в продължение на много години са се жертвали в името на обявяването на независимостта на България. Такава е била целта на героите ни от Чипровското въстание, от Априлското въстание, от Освобождението, от всички борби преди - обявяването на целокупна България. Денят на независимостта е финален акорд на българската държавност, когато ние, българите, смъкваме окончателно отоманските окови и фесове.
)