"Въпреки че може да звучи така, сякаш ще имаме повече вода, защото ледниците се топят с по-бързо, твърде често това ще бъде под формата на наводнения, вместо като постоянен поток", обясни Уестър. След пика водоснабдяването в крайна сметка ще намалее.
В сравнение с оценката на МЦИПР за региона от 2019 г., "сега има много по-голяма увереност относно тези констатации. Имаме по-добра представа за това какви ще бъдат загубите до 2100 г. при различни нива на глобално затопляне", отбеляза Уестър.
Екип от международни учени установи, че топенето на лед в региона, където се намират известните върхове Еверест и К2, се ускорява. В периода от 2010 г. ледниците са се топяли с цели 65% по-бързо, отколкото през предходното десетилетие.
Много високопланински общности използват ледникова вода и водата от топенето на снеговете за напояване на посевите. Снеговалежите обаче вече са по-непостоянни и има по-малко сняг от преди.
По-нататъшният напредък в сателитната технология през последните пет години, заедно с засилените усилия на терен, потвърдиха опасенията на учените за настъпващите промени. Докладът се основава на данни от декември 2022 г.
Правителствата се опитват да се подготвят за тези промени. Китай работи за укрепване на водните запаси на страната, а Пакистан инсталира системи за ранно предупреждение за наводнения от ледникови езера.
През 2019 г. Съединените щати разсекретиха шпионски сателитни снимки на ледниците в региона, датиращи от 1970 г., което предостави нова научна основа.
При затопляне с 1,5 °C или с 2 °C над прединдустриалните температури, ледниците в целия регион ще загубят между 30% и 50% от обема си до 2100 г., се отбелязва в доклада.
Това би довело както до опасни наводнения, така и до недостиг на вода за 240-те милиона души, които живеят в планинския регион.
Топящите се ледници представляват опасност и за общностите надолу по течението.
Установено е, че водните потоци в 12-те речни басейна в региона, включително Ганг, Инд и Меконг, вероятно ще достигнат своя пик към средата на века, с последствия за повече от 1,6 милиарда души, които зависят от това водоснабдяване.
Хиндукуш-Хималаите се простират на 3500 км през Афганистан, Бангладеш, Бутан, Китай, Индия, Мианмар, Непал и Пакистан.
"Винаги е имало известна несигурност в Хималаите - наистина ли се топят?", запита Уестър.
"Въпреки че осведомеността за хималайските ледници все още не е толкова добра, колкото тази за Алпите, тя вече е сравнима с други региони, като Андите", заяви Тобиас Болх, глациолог от Техническия университет в Грац в Австрия.
"Ще загубим ледниците след 100 години", предупреди авторът на доклада Филип Уестър, учен по околната среда и сътрудник на МЦИПР.
Ледниците в Хиндукуш-Хималаите в Азия може да загубят до 75% от обема си до края на века поради глобалното затопляне. Това се посочва в доклад на базирания в Катманду Международен център за интегрирано планинско развитие - междуправителствен научен орган за региона, съобщава "Ройтерс".
Къде ще е най-значителното топене на ледниците най-много зависи от местоположението им. При затопляне от 3 °C - нивото, към което светът е напът при сегашните климатични политики - ледниците в Източните Хималаи, които обхващат Непал и Бутан, ще загубят до 75% от своя лед. При 4 °C затопляне топенето достига до 80%.
Учените се опитват да установят как изменението на климата засяга Хиндукуш-Хималаите. За разлика от Алпите в Европа и Скалистите планини в Северна Америка, в региона липсват обширни исторически данни за полеви измервания, които разкриват дали ледниците растат, или се свиват.
)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)