Първият голям сигнал дойде със случая на сомалийския съдия Омар Абдулкадир Артан. Артан (никак не е случаен, той) беше избран за най-добър футболен съдия(!) в Африка за 2025 г. и трябваше да стане първият сомалиец в историята, който участва на Световно първенство като официален съдия.
Човек би предположил, че подобна история е точно от онези, които ФИФА обича да разказва. Малко реклама, малко пиар, малко „човешка история“, малко драматизъм и хепи енд.
Само че реалността на Оранжева Америка се оказа по-различна. Артан си е получил необходимите документи, преминал е процедурите и отпътувал към Съединените щати. След като каца в Маями обаче, американските власти му отказват влизане в страната и той е върнат обратно. Обяснението е свързано с „допълнителни проверки по сигурността“, без да бъдат предоставени ясни подробности.
И… първият сомалийски съдия на Световно първенство отпада още преди първия съдийски сигнал. Ако човек търси символ на проблемите, които се задават, трудно би намерил по-добър.
Само че Артан далеч не е единственият случай. Проблемите започнаха и около Иран. Според международни медии редица ирански официални представители и членове на щаба на националния отбор са срещнали сериозни трудности при визовите процедури. Част от тях са получили откази, а други са били подложени на физически унизителни проверки и ограничения.
Получава се интересен парадокс… ФИФА казва, че дадена държава ще участва в най-големия футболен турнир на планетата, а държавата домакин същевременно поставя под въпрос дали представители на тази държава ще могат да влязат на нейна територия.
Джани Инфантино, който, според мен, има морален компас колкото гладен питон, ни беше успокоявал миналата година, ако помните, че всичко ще е наред. Причината да се юрне да ни успокоява беше, че много хора се сетиха още тогава, че ще има проблеми с домакинството на САЩ, които упорито вървят по стъпките на Германия от 1933 г. Инфантино каза, спокойно, няма да има никакви проблеми.
Сега гледам, че ФИФА са излезли с нищо-не-казващото кухо изявление, че решенията за виза са си все пак в ръцете на държавата домакин и ФИФА не може да се меси. Демек, оправяйте се, ние имаме друга работа.
Инфантино, ако помните, даде награда на ФИФА за мир на Доналд Тръмп. Каквото и да значи „награда за мир на ФИФА“. Спокойно можеше да му се подмаже и просто като му даде играчка от детското меню в МакДоналдс. Щеше да има същата стойност.
Но поведението на Инфантино, макар и напълно предсказуемо, е доста досадно; „измиването на ръцете“ и отношението „не-знам-оправяйте-се-аз-вече-взех-парите“ започват да приличат на олицетворение на ФИФА.
)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)