Лъжи и проблеми с гнева: 12 признака за преживян тормоз в детството

Ето и най-честите проблеми, които малтретираните деца, проявяват в зряла възраст:

1. Проблеми със самочувствието

10. Зависимост от наркотици и алкохол

11. Изграждане на стени в отношенията с другите

12. Проблемни сексуални отношения

2. Липса на доверие

3. Чувствителност към шум

4. Липса на способност за себеотстояване

5. Проблеми с идентичността

6. Развитие на нарцистични тенденции

7. Проблеми с гнева

8. Често използване на лъжи

9. Тревожни и депресивни разстройства

Обичайно е децата, жертви на насилие, да се затварят в себе си. Проблемите с доверието се коренят във факта, че хората, които се предполага, че трябва да полагат грижи за тях, са в основата на тормоза.

Броят на децата, които ежедневно са подлагани на тормоз от член на семейството или връстник, не е никак малък. Възможно е дори всеки от нас да познава човек, който е малтретиран в детството си, но по една или друга причина да пази неприятното преживяване в тайна. Една от най-сериозните последици обаче е, че тормозът оказва негативно влияние върху характера и психиката, които се формират именно в детска възраст. Засегнати биват също поведението, самочувствието и мисловните процеси, които са в основата на същността на всеки човек.

Възможно ли е тормозът в детството да е причината толкова много хора да се борят с проблеми с идентичността днес? Когато бъде отнета невинността на едно дете, то се впуска в търсене на себе си. Мозъкът прави всичко по силите си, за да се справи, но понякога е трудно без чужда помощ.

За съжаление, над две трети от хората, настанени в центрове за лечение на зависимост към алкохол и наркотици, са жертви на тормоз в детска възраст. Причината е, че те често се стремят да премахнат болката по нездравословни начини, тъй като нищо друго не се оказва ефективно. Злоупотребата с вещества и насилието в детска възраст са безспорно свързани.

Има много видове тревожни и депресивни разстройства, но всички имат общи отключващи фактори. Хората, често осъзнават, че насилието над тях пряко влияе върху психичното им здраве. Не може да бъдат наричани с обидни имена с години и това да не повлияе на тяхното самочувствие и цялостно психическо благополучие.Проучване на Щатския университет на Флорида разкрива, че децата, които са малтретирани, са 1,6 пъти по-склонни да страдат от депресия и тревожни разстройства, отколкото другите. Дългосрочният ефект от злоупотребата е неоспорим.

Когато човек е наранен, той често изгражда стени в отношенията си с другите, за да не бъде засегнат отново. Малтретираните деца никога повече не искат да попадат в това положение, така че тези бариери започват да се формират още в детството.Събарянето на стените е възможно, макар че не е никак лесно. Отчуждаването е механизъм за справяне, но стените могат да бъдат съборени само с продължителна терапия и любов.

Когато човек страда от тревожно разстройство, известно като посттравматично стресово разстройство, често реагира на най-слабия шум. Според Националната медицинска библиотека това състояние често се наблюдава при военнослужещи, тъй като телата им постоянно са в състояние на готовност. Децата, подложени на насилие, също са постоянно нащрек и за тях всичко е свързано с оцеляването. Неща като фойерверки, силна музика или други силни звуци могат да засилят значително безпокойството им. Чувствителността към шум е сериозен проблем, който може да повлияе на ежедневието.

Малтретираните деца често използват лъжата като механизъм за справяне, за да се отдалечат от проблемите. Те растат със страха, че всичко, което кажат или направят, може да бъде отключващ фактор за повече насилие.За съжаление, те често не осъзнават, че нечестността не е добър начин за справянето с тормоза и че лъжете да провокират повече проблеми. Патологичните лъжци често не знаят кое е лъжа и кое истина. Те лъжат за всичко и всички, ако смятат, че това може да им помогне. По ирония на съдбата, след като заплахата отмине, те продължават да лъжат. Това е модел, който са разработили и от който не могат да се отърсят.

Нарцистичните хора изглеждат манипулативни и арогантни и обикновено използват другите в своя полза. Въпреки че привидно са с високо мнение за себе си, това, което наистина се случва вътре в тях, е много различно. Те са нещастни и имат много ниско самочувствие. Поради променените възприятия е много трудно да имат или да поддържат здрави взаимоотношения. Според експерти единственият начин това да се направи е да се излекуват раните от миналото, за което е нужно време, търпение и терапия.

Някои разстройства на личността имат генетични връзки, а други правят хората по-податливи на гняв. Въпреки това малтретираните хора е напълно възможно да развият вътрешен гняв, изразяващ се в ниско самочувствие, омраза към себе си и срам, въз основа на нещата, които са им се случили в миналото.

Повечето малтретирани деца смятат, че причината за насилието се крие в тях. Обвиняват себе си и правят всичко възможно, за да си втълпят, че те са виновни. Въпреки че самообвинението е нормална реакция на детската травма, това е напълно погрешно възприятие. Много малтретирани хора имат ниско самочувствие и се чувстват различни от останалия свят. Тайната, която пазят, ги кара да се чувстват като странници.

Следите от тормоза остават, затова когато се сблъскаме с поредната новина за хора, извършващи незаконни деяния, трябва да се замислим каква е тяхната история. Все пак всеки човек има причина да прави нещата, които прави.Тормозът променя мечти, възгледи за живот и личности Проучване, проведено от Университета „Радфорд“ във Вирджиния, изследва известни серийни убийци, техния произход и общите връзки в случаите. Резултатите се оказват доста шокиращи, тъй като почти всички са били жертви на насилие.

Хората, малтретирани в детска възраст, най-често се сблъскват с проблеми в сексуалните си отношения. Докато някои задушават желанието си за интимни отношения, други се впускат във връзки с различни партньори. Детството трябва да бъде изпълнено с щастливи спомени, включващи игри и разходки в парка с родителите. За съжаление, всяка година се съобщава за милиони случаи на тормоз и насилие над деца. Лошото отношение в детска възраст оказва драстично влияние върху живота на децата и те често се превръщат в нещастни възрастни, пише framar.bg.

Хората, тормозени в детска възраст, постоянно се страхуват, че всичко ще се повтори отново. Поради това те правят всичко възможно да се слеят с фона и да не предизвикват суматоха. Не изказват мнението си, тъй като не искат да предизвикват конфликти. Също така за жертвите на насилие е много трудно да изградят здрава връзка, тъй като са се нагърбили с излишния багаж от миналото си.