Петър Слабаков – гордият носител на Ордени за храброст и почтеност

През 2005 г. на наградите Аскеер с голямата актриса Таня Масалитинова

Когато видя, че демокрацията ни се превръща във фасадна, а преходът става криминален, той просто тегли по една дълга в неговия си чешитски стил и се оттегли в село Бериево край Севлиево със своята съпруга Цветана Гълъбова.

Преди дни евродепутатът Андрей Слабаков, син на един от най-почитаните български актьори Петър Слабаков, организира фотоизложба в памет на своя баща, която може да се види композирана в градинката „Кристал”. На 23 април се навършват 100 години от рождението на носителя на „Орден за храброст” от Втората световна война. После българите неофициално му присъдиха и Орден за почтеност заради достойно изживения му живот .

В мемоарната книга за него „Петър Слабаков, който знае 3 и 300”, той споделя, че няма по света друга фамилия Слабакови. Ако някой се казва така, трябва да е негов роднина. Името Слабаков идва от пра-прадядо му Никола, който е бил слаб и са му казвали отначало Никола Слабото, а после прякорът станал фамилия - Слабаков. „В Мъжката гимназия в Шумен единствено Страхил, който седеше зад мен, ми казваше Петър. Всички други ме наричаха Слабак. Започнаха на него да викат Петър и той се обръщаше на това име, а аз реагирах само на Слабак."

В последните години от живота си се радваше на своето усамотение сред природата и животните – кокошки, котки и кучета, далеч от политиката и светския живот. Казваше, че е щастлив и в мир със себе си, защото не е изменил на своите принципи за почтеност, искреност и честност.

Ето какво споделя авторката на книгата Румяна Емануилиду: „Петър Слабаков ми каза, че за първи път журналистът Кеворк Кеворкян го попитал преди около двайсетина години пред зрителите на телевизионното предаване „Всяка неделя" на колко години е и той не могъл веднага да му отговори. Защото през целия си живот не си е правил труда да смята на колко точно години е. Сега знае, защото от много повтаряне през 2003 година успели да му го втълпят, че е на 80 години.

Има хора, които на пръв прочит ти стават антипатични и други, които печелят любовта на повечето си сънародници заради своя талант, почтеност, принципност, естественост и безкрайна доброта към хора, животни и природа. Петър Слабаков е от вторите – надали ще се намери българин, който да каже лоша дума за него с ръка на сърцето.

Приживе Слабака се вълнуваше от обществения ни живот и активно участваше в него – бе съосновател и член на 4 природозащитни и 2 политически организации в периода от края на 1980-те до средата на 1990-те години. Беше депутат в 7-то Велико Народно Събрание и в състава на 37-ия парламент. Слабаков бе сред учредителите на Комитета за защита на Русе (март 1988) и на Клуба за гласност и демокрация, на Независимото сдружение „Екогласност“ (1989) и на СДС (декември 1989). Съосновател е на Независимо сдружение „Екогласност“ и негов председател (ноември 1989 – март 1990). Председател бе на партията Политически клуб „Екогласност“ от 1992 до юни 1995 г., когато напуска като председател и като член.

Родът на Петър Слабаков е от Лясковец, израсъл е в многолюдно семейство, работил е като тракторист, леяр, като работник в конезавод, в сферата на книгоиздаването… . Накратко, никога не е губил връзката си със земята и хората, не бе суетен, което е голяма рядкост за хората на Седмото изкуство.

Участва в ленти като „Звезди в косите, сълзи в очите”, „Пленено ято“, „Цар и генерал“, „Вечни времена“, „Шибил (филм)", „На всеки километър", „След края на света“, „Опасен чар“, „Константин Философ (филм)“, „681 – Величието на хана“, „Тютюн (филм)“, „Понеделник сутрин“, „Привързаният балон“, „Самодивско хоро“, „Зарево над Драва“, „Мъртви души“ и т.н. и т.н.. И във всеки от тези филми оставя своето незабравимо самобитно присъствие.

и е похвално, че филмотечното кино „Одеон“ и БНТ, със съдействието на Националната филмотека и Националния филмов център, ще представят панорама на филмите на Слабака. Чрез тях и спомените за него, той ще продължи да живее и да дава пример за храброст и почтеност, затова, че един политик може да живее достойно.

шегува се актьорът-чешит. Но околните никак не приемат думите му на шега. Още когато го изключвали от гимназията, класната му казала: „Ти и да побелееш, и да остарееш акълът ти няма да дойде." Слабака се чуди сега колко е била прозорлива.
Самият той казва, че може и да си е променил възрастта, но принципите - не е. И сега, както винаги, не търпи несправедливостта и демагогията!”