Кинолегендата Иван Иванов на 71: В любовта е отговорът на всичко

С Янина Кашева във "Всичко е любов"

„Поглеждайки назад през целия ни живот, можем да видим, че в любовта е отговорът на всичко.” Това са думи на големия български актьор Иван Иванов, който се е родил на тази дата преди 71 години.

След 1989 г. той, заедно с колегите му Любен Чаталов, Филип Трифонов, Петър Поппандов, Джоко Росич и др. щатни актьори към Киноцентъра, са уволнени.

Както се случва не рядко, разочарованията водят до болести, и Иван заболява от лоша болест. Кинозвездата се оттегля в село Оборище със съпругата си актрисата Петя Силянова. Там той пише стихове и твърди, че се чувства добре сред природата, далеч от суетата. На къщата му е окачена табела ,,Дом за отдих от култура".

Наричат го сексимвол в българските кино и театър през 90-те години на м.в., а надали след него и Стефан Данаилов, други български актьори са се радвали на толкова обич, почит и уважение. Затова през 2018 година той получи заслужената награда на своята гилдия "Икар за чест и достойнство". Работил е в Младежкия театър, във Военния театър и СИВ „Бояна”, отдавна продаден за жълти стотинки.

По онова време Иван Иванов започва да работи каквото намери, за да оцелява семейството му- като бояджия, чисти апартаменти и др.. За да изхранва семейството си, е принуден да приема всякакви неща - от озвучаване, до второстепенни роли в разни продукции. (На международен кастинг у нас го вземат във филма на Джон Мактирнън ,,На лов за Червеният октомври". Там играе съветски матрос като си партнира с Шон Конъри и Алек Болдуин.)

в която играе централната роля на Радо, момче от ТВУ – трудово възпитателно училище, което се влюбва в красива гимназистка от заможно семейство, в чийто образ влиза Янина Кашева. След излъчването на филма, по него лудват жени от всички възрасти, а кариерата му тръгва стремгламо нагоре. Играе Асен в „Лавина“ (1982), Вас/Христо в „Комбина“ (1982), Траян в „Мярка за неотклонение“ (1983) и мн.др.. Канят го режисьори като Борислав Шаралиев („Борис I“, 1985), Зако Хеския („Нощем с белите коне“, 1985), Иван Андонов („Мечтатели“, 1987) и др. След телевизионния сериал „Гори, гори огънче“ (1994) актьорът издава първата си книга с разкази и стихове – „Този живот, онзи живот“. После идват още две.