Гергана Пирозова: Формира се нова класа у нас - грантовата класа на културните "дейци"

- най-после - одит и анализ на организациите/артистите, които получават публични средства през последните десет години.

- най-после ясни критерии що е културна организация, що е професионален актьор/артист

- публичност на годишните отчети за изразходваните средства по програми и анализ на постигнатото от поставените цели на организациите/артистите.

- публичност на кандидатстващите проекти и организации (не само на резюметата, а конкретно кой, за какво и колко е финансиран), публикуване на проектите с пълното им съдържание (ще припаднете, ако видите за какво се кандидатства)

- публичност на критериите, с които се оценяват кандидатите за публични средства (обикновено те са толкова "широки" и "неясни", че през тях можеш и слон да представиш за врабче, и обратното)

- публичност на оценителите и техните мотивации (призовавам за публичност на провежданите комисии - стрийминг)

- регистър на културните организации (няма такъв и няма такова изискване, кандидатстват и адвокатски кантори, ако не знаете, де)

Анализ на Гергана Пирозова, театровед, театрален критик и журналист.

И да завърша - нямате никаква представа за какво се изразходват публични средства извън държавния сектор - това е най-строго пазената тайна в културния сектор, докато разпорват от одити държавните театри.

Моля, НФК да бъде така добър и да публикува целия проект на тази организация и за какво точно са дадени публичните средства, а също - за какво са изразходвани.

Текстът е дълъг, който не се интересува от културни политики, Национален фонд „Култура” - НФК, държавен и независим сектор, да не го чете!

Това не е феномен само за България. Това беше добре създадена стратегия за цяла Източна Европа по превземане на културата, нейното изтръгване от собствения й разум и талант, и превръщането и в пошло отражение и ехо на предъвкани сурогати.

Тъй като същата организация е много активна, те са имали финансиране и миналата година - та, хайде най-после и у нас, когато една фондация или организация има публично финансиране, то да Е публично. Може ли?

Уверявам ви, че точно тук ще изникнат особени взаимовръзки и ще стане ясно, че за повече от десет години

- одит на културните организации какви други публични средства получават (много често има дублиране в различните програми и сесии, пък и средства от други бюджетни институции) и какво външно финансиране имат през отчетната година, което също да е публично.

Едни новоизлюпени партийци даже се провикваха наскоро целия държавен сектор да станел на проектен принцип - нали вече се сещате защо? Защото това е най-краткият път за депрофесионализацията и ликвидирането на националната култура. А и още преди толкова години, в средата на 90-те, дойдоха външни оценители на културния ни сектор и в т.нар. „Доклад на Ландри” твърдяха, че участието на държавата не просто трябва да намалее, а да изчезне - помните, че тогава държавата я обявиха за мръсна дума. Един от начините за това "изчезване" на държавата го наричаха - децентрализация (вижте само как звучи - държавата като злодей, от който всички трябва да се по-възможност най-отдалечени). След тръгването на „Отворено общество” от България някъде в началото на 2000-та (което обяви, че си е свършило работата тук, аз знам и точно коя работа), изведнъж се оказа, че именно държавата е единственият и мечтан донор за цялата революционна културна среда, която иначе се гнуси от държавата. Много са симпатични, нали!

И защото си говорим за капаните, в които сами си паднаха т.нар. независими артисти, то е, че ако преди това по грантовите програми професионалните артисти смятаха, че само те могат да разказват за маргиналите, то днес маргиналите казаха, че те искат да си разкажат сами за себе си и не е нужно да са професионалисти - достатъчно е да си част от обявените за маргинали - ЛГБТИ, роми и прочие... Даже мен, ако питате - те ще минат за много по-автентични, от първо лице, нали сега така е модно - документално да е всичко, изобщо театърът да е риалити и зрелище на маргиналите за маргиналите.

И тук всеки нормално мислещ човек ще се запита - е как така стана, че държавният сектор, който трябва да покрива национални културни приоритети, а и професионални критерии, е на пазарен принцип, а независимият сектор, който може всичко да прави, може да не е и професионален вече, а и твърди, че е жизнено нужен на публиката, не е на пазарен принцип и не е длъжен да бъде харесван от публиката, т.е. - може и без публика. Аз тук се губя в логиката на политиката, която се води от 25 години в България. Всъщност - преструвам се, че се губя. Имам си съвсем ясна логика.

Но този проект има съвсем явни нарушения - организацията не го е закъсала покрай Ковида, както се изисква в тази програма за възстановяване, а има 500 000 лв. капитал, т.е. - не са им нужни средства за оцеляване, а също - кандидатстват не за шоу, а за провеждане на ЛБТИ дебати, а рекламират шоу, не дебати за каквото са финансирани. Рекламират провеждането на бинго, което Е хазарт и за него се изисква разрешение от Комисията за хазарта, а НФК НЕ МОЖЕ ДА ФИНАНСИРА ХАЗАРТ. Относно съдържанието на шоуто - то е откровено порнографско (имаше видео) и не знам какъв дебат и с кого водят чрез порнографията - сигурна съм, че вътре е имало единствено почитатели на порнографията и какво ли са си дебатирали заедно, м?

Но, ако на активистите се подхвърлят по няколко хиляди на година, на организиращите "мрежата" се подават значително по-големи средства. Ако се направи такъв одит, ще се види, че някои са "захлебвали" по няколко стотин хиляди лева на година - не е шега това, уверявам ви.

Относно онзи драг-куин-бинго-шоО - мисля, че това е добре намислен ПР скандал с цел именно да заявят шумно, че могат всичко, защото така е европейско и толерантно. Хитруши са драк-кралиците, нали! И кой, кой ще рече, че не е така - независимият сектор в началото се скандализира от проекта, а сега се умълча политкоректно.

Относно т.нар. независим сектор - те изпаднаха в собствения си капан да искат в еуфорията си всичко да е без граници, без ясни критерии, защото днес вече всичко може да се нарече изкуство, знаем, защото, ако му туриш граници, то щяло да бъде тоталитарно, тези дни и това ми отговориха от т.нар. независим сектор, ммммм. Та днес, ако един актьор/артист (вече не е нужно да е професионалист, може и да си е луд, нарекъл се артист) хване случаен минувач на улицата и го разходи по нея, се нарича театър, май го бяха нарекли "имърсив тиътър" - много лъскава думичка, изкована през последните години - имърсив като потапяне, щото толкова е някак необикновен този театър, че публиката се потапяла в действието (това го прочетох в една тяхна научна конференция...) - аз, как да ви кажа, за театъра знам, че откак е измислен преди 2 500 години все иска публиката да се вживее (потопи) в събитията, ако може до очищение да стигне, ма какво ли знам аз. Има даже театър без публика... Знаете ли какво е? Ами, излиза актьор и си прави нещо на улицата (пее, рецитира, кълбета, шпагати), обаче не е задължително някой да се спре да го гледа, и така се появява новият жанр - театър без публика. Обаче, ако някой току се зазяпа по актьора с кълбетата, то вече не е театър без публика, а си бил просто театър. Найс, нали! Т.нар. проектен принцип, който сам си ковеше проектният език (ако знаете какви глупости се пишат на новобрюкселски...), сам насочваше какво се предпочита да се "създава", сам определяше кой е предпочитан, роди нова класа.

Ох, чакайте да ви кажа какво гледах тези дни, щедро финансирано с близо 100 000 лв. Нещо, нарекло се критика от космоса, а всъщност вероятно критички, не знам, от областта на визуалното изкуство (галерии). И как започва критиката във видеото - в едно празно апартаментче, сноват три жени на ръба на онази нервна възраст и един мъж между тях. Едната се пита - сега как да критикувам нещо, което не съм гледала (предполага се изложба). А другата възторжено обявява - ами в това е идеята - хората не могат да посещават всички галерии, защо и критикът трябва да ги е гледал, но може и без да ги е гледал да ги критикува... Ми, аз съм във възторг от туй откритие. Повече кракът ми няма да стъпи на театър - ще си стоя дОма и ще го карам на интуиции и интелектуални фръцкания под чаршафа... После дрънкаха поне час, а аз като театрал най се заинтересувах от жестомимичния език на дамите на ръба...

Парите за държавния сектор, за разлика от независимия сектор, са на базата на брой продадени билети (пазарен механизъм). Финансирането на независимия сектор е финансиране на продукт, който не е длъжен да се отчита с билети, т.е. - няма пазарен механизъм, нито някога ще разберем колко е посещаван. Аз знам - малко!

Те се държат на къс и активен повод чрез систематично подхвърляне на левове, които да ги поддържат живи и активни, когато потрябват. Днес чух, че имало даже програма на Национален фонд култура, която зам.-министърката нарече - украинската... Сигурно е сложена в "социално ангажираната" програма, където трябвало било, според същата дама, да се сложи и ЛГБТИ проекта. Ми, много е симпатично, нали!

държавата България каза ли какво за нея е ценно, важно в областта на културата - такъв въпрос не стои, нямаме национална стратегия, само си дърдорят за нея при това все по-недоучили хора - чули-недочули, а онези, които знаят - отлагат, докато националното се превърне в мръсна дума, а "широките и неясни" външни критерии станат закон.

при това огромни, и формират т.нар културната среда на т.нар. независим сектор. Забравих, после сами си се награждават. Тук ще си позволя даже да разширя съмненията си, че за последните 12 години (иначе можем спокойно да се върнем и 25 години назад и „Отворено общество”) се формира нова класа у нас - грантовата класа на културните "дейци", първоначално финансирани от чужди организации, а по-късно преминаха на издръжка на държавата - НФК, НФЦ, МК и СО са само една част). На тези бюджетни институции вече им бяха наложени т.нар. външни "широки и неясни" критерии що е култура, що е изкуство, що е артист и съответните правилни хора в комисии и съвети.