Марин Янев – един от духовните „строители” на театъра стана на 80 години. Здрав да е!

„Марине, честит 80-ти рожден ден! Израснахме край морето, заедно бяхме в светлия свят на детството, заедно сме в света на театъра. Желая ти здраве, радост и те поздравявам с един тост с червено вино по грузински: Тъй както е безкрайно пред очите морето ни, така да са безкрайни дните на сърцето ти и нека Господ бог да ти даде още много-много по осемдесет! Наздраве!”

/Марин Янев и Руси Чанев в "Полет над кукувиче гнездо" от Кен Киси/

/снимката е от спектакъла "Хубава риба", реж. Ивайло Христов/

Един от прекрасните български актьори – Марин Янев стана на 80 в края на миналата седмица, на 17.02.. Възпитаният, благ и толерантен артист за пореден път показа високата си класа като тихо и скромно, без излишна светска шумотевица каза, че ще почерпи колегите си в Народиня театър „Иван Вазов” днес, на 20 –ти февруари.

А тези дни го чух оптимистично да коментира в държавния радиоефир и цитирам по памет: „...да поддържаме илюзията в хората, че не всичко, което предстои, е тъмно и безперспективно. Има смисъл, знаете ли!

В Народния театър дебютира като Дон Жуан под режисурата на Младен Киселов, след което се редят впечатляващ брой силни и стабилни роли...

Завършил е някогашния ВИТИЗ, сега НАТФИЗ, където има късмета да е ученик на големия театрал Боян Дановски, и то в знаменития випуск „1967”. В неговия клас, както и в този на Методи Андонов по същото време, са властелините на сцената и на екрана Катя Паскалева, Меглена Караламбова, Северина Тенева, Стефан Мавродиев, Руси Чанев, Стефан Данаилов, Илия Добрев, Кирил Кавадарков…

Колкото и малка да е България, тя е длъжна да отглежда талантите си, да се грижи за тях. При нас надделява завистта като че ли. Ние не си отглеждаме талантите, ние ги мачкаме...”.

Марин Янев притежава прекрасен, топъл и нюансиран глас, каквито все по-рядко се срещат вече сред новите поколения актьори. Не случайно той е предпочитан и като дубльор в много чужди продукции.

Повечето колеги на Марин Янев искрено го поздравиха за неговия юбилей, а е редно и Народният театър да отдаде дължимото на един от най-ярките си и всеотдайни актьори, безспорно признат за духовен „строител” на театралния живот у нас.

Пречката да не го направи навръх рождения си ден, бе гостуването на световноизвестната кино и театрална звезда Джон Малкович в Народния театър със спектакъла „В самотата на памуковите полета” на Бернар-Мари Колтес, постановка на Тимофей Кулябин.

Приятелят и състудентът му Стефан Мавродиев го поздрави така:

Професионалното му изграждане е като при повечето истински талантливи хора, но без „връзки”, каквито ползваха по онова време предимно посредствените. И така той тръгва с разпределение от Варненския театър през 1967 г., следват изявите му в Пловдивския (1968/9), след това в „Сълза и смях“, а от 1985 г. до днес, вече 38 години е в Народния театър. Казват, че неговата роля „катапулт” е МакМърфи в „Полет над кукувиче гнездо“ (реж. Красимир Спасов) от 1980 г.

Той е роден в семейството на театрални работници в морската ни столица Варна и от ранна възраст е запленен от магията на театъра, където буквално е отрасъл.

не случайно определян от театралните и кино критиците през годините като част от духовните „строители” на българския храм на Мелпомена. Носител е на много награди, има богата филмография.