Във войната „срещу НАТО“ даде над 100 000 жертви, а НАТО… още не е дошло

Година, без два дни, от началото на тридневната война… пардон, „специална военна операция“; и какво му остана на путин?

Да, пораженията ще са големи, цял град в Европа може да престане да съществува. Но с това „постижение“ ще си остане агресорът, след което ще се възнесе при Йосиф Кобзон, за концерт с автографи.

Колко му докладваха, че всичко е типтоп в армията? И какво се оказа? Кражби, корупция, никаква модернизация, а генералите – с яхти и вили из цял свят вместо гуми за БТРите и униформи и оръжие за нещастниците по казармите.

Каква гаранция има, че ядреното му оръжие не е 60-70% брак, ръжда и стара слава на пропагандата? Чуха се такива предположения, дори от най-високо ниво.

На всички с поне ½ функциониращ мозък е ясно, че в конвенционална война НАТО (или дори само САЩ самостоятелно) ще остави просто едно мокро петно от русия и облак с неприятна миризма.

Факт е обаче, че нито ЕС, нито НАТО, нито САЩ искат да рискуват с ядрен конфликт, защото идиотите виреят, по принцип, пò на изток.

P.S. Тези на снимката имат деца и зетьове в подходяща за мобилизация и служене възраст. Всъщност, да не ви обяснявам, картинката е по-красноречива:

Освен това: ако понечи да го използва и всички по веригата (защото „копчето“ се натиска от много чифта ръце) се съгласят да се възнесат на небето, то има отдавна разписани протоколи за действие в такава ситуация от всички останали ядрени сили. Ракетите се прихващат и унищожават в полет, а след това всички останали изстрелват своите по посока на първоначалния агресор и го превръщат в светлина и топлина. Това, разбира се, е много грубо описание и също така не всички ракети могат да бъдат прихванати и унищожени. Но ядреното унищожение на земята е малко вероятно, защото агресорът няма да има възможност за повторение на атаката, вече не сме шейсетте, седемдесетте или осемдесетте, нещата са различни.

От оръжията до армията, от уменията на генералите до мотивацията на войниците превъзходството е очевидно. „Втората армия в света“ се оказа втората армия в Украйна. Знаете го вица: „русия води война в Украйна с НАТО// И как върви?// Ами дали са 120 000 жертви, хиляди танкове и бронирани машини, самолети и техника…// А НАТО?// … ами… НАТО още не са дошли.

Единственото, което му остана, е да заплашва с ядрено оръжие. Казах „да заплашва“, а не „да използва“, защото използването – ако въобще е възможно – ще бъде гигантската грешка, след която русия, в сегашния си вид, ще остане само раздел в учебниците по история. То не че и сега не се е запътила натам, но може да го направи с повече самоубийствен плам.

Една година води „тридневна“ война. Онова с обувките на платформи щеше да се разхожда на парад в Киев, но му остана само изолацията и бункерният живот. Та, да – всички видяха колко струва; и колкото и путинистите да повтарят: ама той пази цивилните (мхм, баш – като ги обстрелва всеки ден), ама те не са влезли още спецчастите, ама те това, ама те онова… всички видяха и разбраха.

Значи конвенционалната война с големия им „враг“ НАТО е изключена. В същото време Украйна печели с помощта на НАТО. Колкото и да хвърля пушечно месо, то рано или може да свърши или (по-малко вероятно) руснаците да се събудят от хипнозата и да се разбунтуват.

Та, затова му остава на диктатора едно единствено – да плаши с ядрено оръжие, не да го използва, а да плаши с него, че, ако не му играят по свирката, ще натисне копчето. И сам знае, че натисне ли го наистина и ако има късмета то да проработи, ще му се стори тесен бункерът. Както казват англичаните: не можеш хем да имаш тортата, хем да я изядеш. Иначе казано: ако искаш да си я имаш, да си я гледаш, не я яж, изядеш ли я, край. Та, така и с бункерния герой – засега си има тортата и плаши, че може и да я изяде, ама знае, че изяде ли я…
____________

Ядрените оръжия ги има, но, ако ги използва (ако въобще може), ще се… има една много хубава дума „окъка“, ще се окъка. Армията, дето беше „втората в света“, а се оказа пълен т@€ак, е добър пример и за избягалия от санитарите обитател на кремъл, който вече не е много сигурен в способностите на прехвалените си зелени човечета. Провалът боли, но е и поучителен.