Единият се завира под земята; другият вика „На ти си куклите, дай си ми парцалките“. Луди старци са заградили Европа

…

НАТОвските системи са силно зависими от американска технология.

…

_____________________________________

Този коментар изразява личното мнение на автора
и може да не съвпада с позициите
на редакцията на Novini.bg.

Путин, както се оказва, прекарва все повече време в бункера.

Сигурно мнозина си мислят, че това са „мерки за сигурност“, но тази сигурност май е престанала да бъде „защита“ и вече започва да се превръща в симптом.

Други пък се радват, че „Путя“, че „джуджето“, че „ботоксовото чучело от Кремъл“ живее живот в бункера, като плъх…

Но дали на Путин му е гаден животът, защото живее в бункер, нас не ни грее особено. И доколко се чувства сигурен – също.

Но, както казахме… това е симптом.

Малко контекст: според информация на Financial Times, базирана на оценки на европейско разузнаване и руски източници, Владимир Путин все по-често действа от подземни бункери, ограничава контактите си, свива вътрешния си кръг и затяга мерките за сигурност до крайност. Посетителите се проверяват многократно, персоналът се наблюдава, а дори личните пространства (от кухни до резиденции) се поставят под постоянен контрол.

Скочил е от контрол към изолация. Описаните мерки са, меко казано, притеснителни. Федералната служба за охрана, според информацията, е наложила почти пълен контрол върху достъпа на всичко и всички. Ротациите на персонала са подменили до 90% от служителите. Каналите за комуникация са ограничени. Пътуванията са сведени до минимум. Дори придвижването между резиденции се извършва, по твърденията, с бронирани влакове по защитени железопътни линии, като се избягва въздушното пространство изцяло.

Историята показва, че в подобни моменти имаме горе-долу един и същи последователен модел: първо бункерните лидери започват да намаляват досега си със света физически; после се изолират информационно; а накрая и психологически.

Резултатът е изкривяване на мисленето и параноя. Което не е добра идея за човек с възрастови изменения и ядрени оръжия, който е наплашил всички около себе си – да не смеят да му кажат „не“ за каквото и да било.

В този момент вземането на решения от страна на Путин е доста… „рисково“, така да го кажем.

Параноята не е пасивна. Колкото и да си мислим, че тя е нещо като страх, в политическите системи тя функционира различно. Тя се превръща в превантивна агресия.

Ако един лидер вярва, че заплахата е непосредствена (преврат, покушение, предателство), това, което той си въобразява, че е „рационалният подход“, е да действа пръв. Въобразява си, че е превенция и „самозащита“. Ескалира насилието, за да има стабилност.

Сега… на фона на ТОВА…

… имаме това:

Петгодишното в образ на възрастен, което познаваме под името Доналд Тръмп, и което американците (с голяма помощ от Кремъл) инсталираха в Белия дом, е решило да изтегли войските на САЩ от Европа.

И още: „Европа очаква да бъде атакувана: Прозорецът на възможностите за Путин е точно сега“.

В Европа се опасяват, че Владимир Путин ще разглежда следващите една-две години като „прозорец на възможности“, докато Доналд Тръмп е в Белия дом, а ЕС все още не е укрепил военния си потенциал. Както заявяват европейски служители пред изданието Politico, Русия може през този период да нападне някоя от европейските държави, за да провери лоялността на НАТО към Запада.

„Европа, в която Съединените щати са по-малко присъстващи“ (и по-малко ангажирани, и по-малко предвидими…) вече е реалност. Това доскоро само се обсъждаше в експертни панели и се говореше с недомлъвки на „внимателен дипломатически език“, ама днес вече си е реален сценарий. Съвсем, съвсем реален.

Сега вече имаме едно „изтъняване“ на взаимоотношенията, а това изтъняване е по-лошо от резкия срив, защото не дава никаква яснота. При раздяла е ясно: край и толкова! Знаем какво да правим след това. А сега нямаме нито едно категорично „оставаме“ или се „разделяме“. Ни така, ни така. И няма план. Всяка страна се опитва да планира нещо свое си. На парче. Всеки за себе си.

Франция е единствената държава в ЕС, която съчетава ядрено възпиране, стратегическа военна доктрина и политическа готовност да мисли на континентално ниво.

Но дори тази комбинация не е достатъчна, за да замени това, което предоставят Съединените щати. Американската сила не е само във войските. Тя е система: логистика, разузнаване, индустриален мащаб и способност за бързо разгръщане. Европа може да почне да харчи повече (и вероятно ще го направи!), но превръщането на бюджетите в координирани способности е значително по-сложна задача. Не става: да изсипеш една торба с пари в една машинка и хоп!—автоматично вече имаш логистика, разузнаване, индустриален мащаб и способност за бързо разгръщане. Трябва време и опит.

Има един анализ на European Pravda, базиран на обобщени западни отбранителни оценки. Той отбелязва сериозното намаляване на американското участие. Но какво би изисквало това намаляване от Европа?

Да генерира приблизително 300 000 допълнителни войници, да увеличи годишните разходи за отбрана с около 250 МИЛИАРДА евро. Нещо такова. Като голи цифри.

Само че материалът отбелязва и следното: триста хиляди европейски войници не са същото като триста хиляди американски, защото разликата е в това колко бързо силите могат да се придвижват, да комуникират и да поддържат операции през граници.

Сега… да се опитаме да си го преведем това. За да си отговорим на някои неудобни въпроси за това какво може и какво не може Европа, ще трябва да погледнем един пример от реалността, която се разиграва току под носовете ни.

Реалният тест е Украйна. Европейските държави вече са изравнили (а в някои периоди дори леко надминали) американската финансова подкрепа за Украйна. Но финансирането не е било ограничаващият руското настъпление фактор. Високотехнологичните способности (системи за далечен обсег, многослойна противовъздушна отбрана, висок клас разузнаване) остават силно зависими от американската военно-оперативна система; тоест: сателити, разузнаване (прихващане на комуникации), данни за бойното поле в реално време.

Също и от логистичната инфраструктура на американците: транспортни самолети, бази и складове, координирани вериги за доставки.

Защото без това имаш оръжия… но не там, където ти трябват, когато ти трябват.

Да не говорим за масово производство на боеприпаси, високотехнологични оръжия (Patriot, HIMARS и т.н.), поддръжка и резервни части…

… системи за координация на бойни действия, свързаност между различни армии и системи, интеграция на въздушни, сухопътни и разузнавателни данни…

Тоест, само с пари не става. А въпросът „защо Европа досега дремà в шумата“ изплува на повърхността. Също и въпросът „защо всички тези оръжия и способности за водене на война са оставени в ръцете на един оранжев инфантил?“, но това е друга тема…

А за финал още един цитат от „Европа очаква да бъде атакувана: Прозорецът на възможностите за Путин е точно сега“

„Путин може да „разшири ескалацията на конфликта към друг съсед, опитвайки се да избегне унизителни преговори с Украйна“,посочва пред Politico Габриелюс Ландсбергис, бивш министър на външните работи на Литва, като също така предупреждава за "прозореца на възможности“ на Путин.

Въпреки че Русия е отслабена, Украйна пробива отбраната ѝ и нанася удари в дълбочина на територията ѝ, това само прави Путин още по-опасен за Европа в момента, заявява Аалтола:

„Ескалацията на украинския конфликт към други театри на военни действия може да даде на Русия коз в ръкава... войната изчерпва ресурсите им, затова те търсят изход. И този изход не са мирни преговори, а разширяване на конфликта“.

Иначе казано: комбинацията от Путин в Кремъл и „неговия човек“ Тръмп – в Белия дом е особено болестотворна комбинация за Европа, която се явява плячка и за двамата. С един можем да се справим, но с двамата?... При положение, че ОЧЕВАДНО работят в синхрон!