Град Ереван, столицата на Армения, стана сцена на историческо събитие в понеделник, домакин на срещата на върха на Европейската политическа общност (ЕПО). Срещата, която събра представители от 48 държави, отбеляза решителна стъпка в сближаването на кавказката нация с Европа и затвърди дистанцирането ѝ от сферата на влияние на Русия.
Значението на тази среща на върха е не само политическо, но и географско: провеждайки се в страна, граничеща с Иран, Брюксел се стреми да засили присъствието си в Южен Кавказ, анклав, който придоби голямо значение за сигурността на континента след войната в Украйна.
Председателят на Европейския съвет Антонио Коста подчерта значението на местоположението, заявявайки, че „толкова близо до Близкия изток е сурово напомняне, че войната в съседните на Европа страни има пряко въздействие върху общата ни сигурност, енергийните ни доставки и нашата икономика“. За Коста изборът на Армения не е случаен, а по-скоро „мощна демонстрация на смелия геополитически път“, по който страната е поела.
Европейската политическа общност обединява както членове на Европейския съюз, така и широка група държави извън блока, като например Обединеното кралство, Турция и Сърбия. Този форум, стартиран от френския президент Еманюел Макрон след руската инвазия в Украйна през май 2022 г., беше създаден с цел преосмисляне на европейската архитектура на сигурност. Тази година форумът за първи път посрещна канадския премиер Марк Карни като специален гост.
Сближаването на Армения със Запада също има стратегическо значение. Европа се възползва от стабилността в Кавказ, за да осигури доставките на газ и да намали зависимостта си от Русия. Ролята на Турция в този план е ключова: като врата към Средиземно море, помирението ѝ с Армения – сигнализирано от присъствието на турска делегация на срещата на върха – е от основно значение за европейския план за сигурност.
Тази нова архитектура обаче е обусловена от натиск от Вашингтон. При откриването на срещата на върха генералният секретар на НАТО Марк Рюте заяви, че Европа „е чула“ разочарованието на Съединените щати от отказа им да участват в конфликта с Иран и „засилва усилията си“. Тази реакция идва след обявяването на американския президент Доналд Тръмп за изтеглянето на 5000 войници от Германия – решение, предизвикано от критиките на германския канцлер Фридрих Мерц за „унижението“ на САЩ пред Техеран, припомня онлайн изданието La Razon.
Арменският премиер Никол Пашинян направлява тази промяна към Европа, като същевременно се стреми да поддържа мир с Азербайджан, баланс, който все още е крехък след десетилетия на враждебност. Пашинян се готви за парламентарните избори през юни, където се стреми към победа, която ще затвърди този проевропейски курс срещу опозиционните партии, поддържащи прокремълски позиции.
Дипломатическият календар продължава този вторник с първата официална двустранна среща на върха между Армения и ЕС, където се очаква блокът да предложи допълнително финансиране за насърчаване на демокрацията и постигане на напредък по либерализирането на визовия режим. Тази финансова подкрепа възнаграждава демократичния напредък на Армения. Страната също така подписа всеобхватно споразумение за асоцииране с ЕС през 2017 г. и миналата година прие закон, с който декларира намерението си да кандидатства за членство в Общността.
)