Тютюнопушенето и влиянието му върху качеството на въздуха в затворени помещения-гледната точка на кардиолога

За автора

Д-р Александър Носиков е кардиолог в Диагностично-консултативен център към Аджибадем Сити Клиник УМБАЛ Младост с 20 години опит, от които 7г. е работил във Великобритания. Активен лектор, включително и на международни конгреси, експерт по ехокардиография, част от изпитната комисия на Европейското Дружество по Кардиология за акредитация по трансторакална ехокардиография. Завършил е 2-годишен курс в Лондон по лечение и диагностика на сърдечната недостатъчност през 2019-2021г. През последните години е с основен интерес към профилактиката, превантивната кардиология, лечението на артериалната хипертония и дислипидемиите, както и кардио-онкологията.

Известно е, че пушенето в затворени пространства също излага и непушачите на отделяните в резултат на горенето при цигарите и отделяните във въздуха на токсични вещества или т.нар. пасивно пушене. Друг неприятен феномен е неприятната остатъчната миризма както в помещенията и колите, така и по дрехите и самия пушач.

Качеството на въздуха извън сградите е грижа на съответните институции, успоредно с отговорното поведение и на гражданите. От друга страна качеството на въздуха в затворените помещения, в които се пуши например зависи изцяло от самите пушачи. Най-добрият вариант от медицинска гледна точка е да не се пуши изобщо в затвореното помещение. Когато обаче, поради една или друга причина се прави изборът да се пуши в затворено помещение, алтернатива могат да бъдат т.нар. бездимни устройства, при които липсва горене на тютюна, като например тези за нагряване на тютюн и т.нар. вейпове. Според наличните изследвания и проучвания, при тези устройства се отделя аеорозол, при който съдържанието на токсини е значително намалено спрямо химикалите, които се отделят в цигарения дим. Също така, остатъчната миризма както и замърсяването на въздуха в околното пространство са много по-слаби.

Логично е, че намаленото излагане, включително и пасивното, на токсични и канцерогенни химикали следва да има по-слаби отрицателни ефекти върху здравето, а това, че т.нар. бездимни устройства замърсяват по-малко въздуха в затворени помещения може да се установи в реална среда.

Особено в зимните месеци и по време на празници, когато има поводи за много семейни и приятелски сбирки, често се стига до ненужно излагане на тютюнев дим на непушачи и неприятна остатъчна миризма в помещенията, по дрехите и пердететата. В тези периоди първоначалната концепция за „пушене на балкона или терасата“ отпада във времето, а ефективното проветряване на помещенията е затруднено от студеното време.

Пасивното вдишване на цигарен дим от непушачи е също рисков фактор, свързан с редица заболявания. Доколкото тютюнопушенето в обществени сгради и помещения в ЕС е строго регулирано и забранено на повечето места, много пушачи продължават да пушат у дома и в колите си например. В зимните месеци широко се практикува пушенето под аспиратор в кухнята, което няма пълен ефект нито по отношение на редукцията на цигарената миризмата, нито по отношение на така наречения „невидим пушек“, който достига включително до помещенията, в които не е пушено.

По отношение на сърдечно-съдовото здраве, отрицателните ефекти от конвенционалните цигари, при които има горене и се отделя дим, не са дозозависими, тъй като изпушването дори и на 1 цигара дневно повишава риска от миокарден инфаркт. В този контекст, ползата от пълен отказ от тютюнопушене е по-голяма от тази при редукцията на количеството изпушени цигари. Това е важно, защото ако въпреки това пушачът по една или друга причина е направил съзнателен избор да не се отказва от навика, то вече са налични алтернативни продукти, към които може да премине, спирайки напълно употребата на конвенционални цигари.

Тук следва да се отбележи, че качеството на въздуха в България, особено в населените места, по принцип не е от най-добрите и дори се влошава допълнително в зимните месеци, особено в мъгливи дни. Столицата например е сред европейските градове с най-мръсен въздух, а през зимата често оглавява дори и световните класации по отношение на финните прахови частици и други замърсители. През 2022 г. за първи път бяха изнесени категорични данни, показващи връзка между замърсяването на въздуха и заболяванията на белия дроб. От медицинска гледна точка, когато един пациент е изложен на 2 рискови фактора за дадено заболяване, за да калкулираме общия риск от него ние ги умножаваме, а не ги прибавяме.