Големият поет Борис Христов: Не мога да показвам на тълпата грозните си рани, защото не обичам да съм обиталище на врани...*

*Заглавието е част от поемата „Честен кръст”, която можете да прочетете в този линк.

Великолепният български поет и писател Борис Христов преди дни стана носител на Националната награда за поезия „Яворов“ на 55-тите Яворови януарски дни в Чирпан. Новината не получи подобаваща гласност, поради светската суматоха и политическите скандали у нас, с които медиите днес са предимно заети.

Съзнателно той се изолира от шумотевицата и снобарията в село Лещен, където живее от години със своята съпруга и кучето си. В тишината на красивото село в Западните Родопи поетът намира и свое ново амплоа освен писането, разказват свидетели – да събира и аранжира камъни с причудливи форми.

Той е роден на 14 август 1945 г. в Крапец, Пернишко. Завършва гимназия в Перник (1963) и българска филология във Великотърновския университет “Св. св. Кирил и Методий” (1970). Работи като учител (Перник, 1971-72), журналист и редактор в Студия за игрални филми, литературния алманах “Струма” и сп. “Феникс”. Автор е на книгите “Вечерен тромпет” (1977; 1979), “Честен кръст” (1982), “Бащата на яйцето” (1987), “Сляпото куче. Долината на обувките” (1990), “Думи и графити” (1991; 2002), “Крилете на вестителя” (1991), “Смъртни петна” (1991), “Думи върху други думи” (1992), “Вечерен тромпет. Честен кръст” (2000), “Поезия” (2004), както и на множество сценарии за игрални, документални и анимационни филми. Негови стихове са преведени на английски, немски, руски, италиански и други езици. Съставител е на редица сборници и антологии, сред които “Български разкази на ХХ век” (1995), “Народни писмена” (1995), “Веда Словена” (1998) и много други. Носител на Голямата награда на СУ “Св. Климент Охридски” (2000).