Поетът Николай Милчев: КАК СЕ ПОЗНАВА ДАЛИ СИ НА ВЛАСТ

Коментар на Николай Милчев. Той е известен български поет, носител на много награди и отличия.

Ако кажеш нещо и не чуеш ехото на думите си – не си вече на власт.

Ако не чуваш ръкопляскания и овации, а чуваш тишина – не си вече на власт.

Ако случайно мернеш по телевизията друга физиономия – не си вече на власт.

Ако спрат да те харесват жени, банкери, профсъюзи, животни, растения и началници от всякакъв калибър – не си вече на власт.

Властта е радост, меко трептене, красота, безметежност, но лична, лична и само лична.

И ако, не дай си боже, забележат, че си напълнял и си загубил спортен блясък – значи не си на власт.

Имал съм много време, повече от трийсет години вече, за да си мисля как се познава дали си на власт. Преди това бях твърде млад, за да различавам младостта и хормоните от суетата и силата от властта.

Когато протегнеш ръце, за да си вземеш нещо, и няма кой да целуне тези ръце – не си вече на власт.

Не си на власт, защото нямаш власт над времето и нямаш власт над хорските очи и уста, които възвисяват и принизяват. Нямаш власт над собствената си глупост, суета и тленност.

Обичаш да ходиш небрежно облечен – ама разбира се, това е твоята естественост, твоят чар – значи си на власт.

Почват да се радват на всяка твоя дума, да прегръщат всяко твое предложение и да тичат със сто километра в час, за да го превърнат в дело – значи си на власт.

Ходиш само с костюми и строго официално – няма по-добро от класиката и стила, това ти шепнат – значи си на власт.

Всеки човек има трудности в живота. Мъчи се за нещо, напряга се, бори се. Но идва момент, в който хармонията побеждава и нещата тръгват най-после по мед и масло. Полагало ти се е да си на върха, трябвало е да си там – там си. Трябвало е да станеш богат – станал си. Ти заслужаваш този връх и тези пари, защото се раздаваш денонощно за благото на другите – значи си на власт.

И почваш да говориш с царе, папи и патриарси, с генерални секретари, президенти, футболисти и обикновени овчари, с горски стражари, с хубавици и с девици. И всички те – по целия свят, разбират езика ти,нищо, че не можеш да кажеш даже ер голям. Значи си на власт.

Имаш прекрасни деца, винаги си го знаел. Но изведнъж разбираш, че и другите са го прозрели. Казват ти го непрекъснато и са искрени. Искат да направят живота на децата ти още по-прекрасен. Предлагат ти да им помогнат да учат в чужбина, където им е мястото, или да ги назначат на престижна работа веднага. Искат ги за снахи и зетьове, канят ги за водещи в телевизии и шоута.

Почват да ти правят подаръци – пари, злато, кучета, пушки, пищови, самолети, ракети, звезди и съзвездия, острови, къщи и имения и какво ли не. Но го правят само защото сърцето им прелива от любов към тебе и защото такива като теб нито са виждали, нито ще видят – значи си на власт. Нещо повече – властта е в теб.

Разбираш колко си необходим за страната си, за пътищата, горите и реките, за Слънцето и Луната над родината, защото освен теб друг не показват по телевизията. Защото всички тебе са чакали и е чудо, че преди теб изобщо е имало Слънце, Луна, море и Балкан. На власт си и още как.