Поетът Румен Леонидов: Здраво тяло – мъртъв дух

И това, ако е живот, здраве му кажи! Наздраве!

Коментар на Румен Леонидов, български поет, преводач, журналист, издател и общественик. Той е носител на български и международни награди за поезия. Превежда от руски и френски.

Преди години, по време на реалния деспотизъм, един мой як съученик ми предложи да започнем да тренираме гребане. Но тогава се увличах по колективните спортове и след кратък размисъл отказах. Три десетилетия по-късно осъзнах каква съдбовна грешка съм допуснал. Вместо да стана гребец или борец, вместо да се запиша във ВИФ – във Висшия институт по физкултура, аз завърших българска литература. Оказа се, ако си бил във ВИФ, все едно си кадър от Висш Икономически Факултет. От този Факултет се нароиха десетките политици и бизнесмени с чисто бъдеще и честно спортно минало.

Символ-Веруюто: „Да удавим комунизма в себе си!”, обаче остаря, грохна и се забрави. Днес на мнозина им се ще да удавят и капитализма в себе си, но това е непосилна цел, особено в условията на глобалната морална криза. Ето, тъкмо се канехме да се примирим с мисълта, че подарената свобода е по-кофти от най-наглата диктатура, и пак вдигнаха цената на книгите. И на тока. И на гражданската отговорност. И на родилните услуги. И на погребенията. И на алкохола.

а ако мреш за родната литература, си е направо вид неразбираемо за мнозинството на невежите, идиотско хоби. Миналата година някаква колежка, учителка, обра с пистолет играчка клон на банка. Сигурно е превъртяла. От безпомощност, безизходица и безсилие. А е казано: ”Притиснатият в ъгъла единствен изход има – през трупове да мине.” През труповете на онези, които са го натикали в ъгъла и откъдето няма мърдане, няма повече накъде човек да отстъпи. Без миша дупка и мишокът става нападателен, и зайчето се хвърля да напада. С което не могат да избегнат участта си на жертви, доведени до непоносимо унижение, до смешна ярост в очите на хищниците около нас. А у нас те са навсякъде: не само сред опозицията и властниците, но и между лекарите и съдиите, между издателите и книжарите, между писателите и читателите... Общество сме от озверели люде, образцови неприкрити людоеди, с жълтеникави зеници в погледа и с катранено-космата настръхналост в задлицевата си опустошената си от алчност пустош.

от масовото им увлечение по колективните хазартни игри май остана единствено привичката да се гмуркат, с главата надолу, в душата на спирта. И да покоряват родните ни рекорди – целодневно къркане, тридневен запой, петдневно клин-клин избиване, защото от махмурлука се излизало на пръсти.