Поетът Николай Милчев: Потопът и изчезналата ни държава

Коментар на Николай Милчев. Той е известен български поет, носител на много награди и отличия.

А родната Прокуратура започвала проверки и се била самосезирала – търси кой е виновен. Е това е вече последната капка на Пороя и на цинизма. Знаем си ние стоката – веднага ще открият кой е виновен.

Дали ще влезем в Еврозоната, не знам. Честно казано, ми е все тая. Последните трийсетина години все сме в някакви чакални и по едно време току влизаме в някой вагон.

Заради това, което се случи, не е достатъчно да хвърчат хеликоптери – трябва да хвърчат постове, министерски кресла, тлъсти служби, фуражки и пагони. А накрая да хвръкнем и ние всички и да не се връщаме никога повече тука.

Картината от площада на село Слатина, затрупан под петметров нанос, е като герб на изчезналата ни държава. Останали са само хаос, кал, дървета и камъни.

На мен обаче ми е все тая, защото отдавна сме влезли в Зоната на здрача. Трябва да си сляп и глух, за да не видиш, че държавата ни е гнил пън и че е затрупана с тиня, кал и камъни.

Това е нашата война сега – не дъждът, не облаците и пороят, а държавата е обявила война на останалите извън Ноевия ковчег същества.

Не ми се вярва, по никакъв начин не ми се вярва. Много по-вероятно е този ад да е защото управляващата класа в колониална България вече се е качила в кораба на Ной и плува, и се носи сред вълните, и даже се весели. Приютена на кораба на Ной, (библейския), колониалната ни администрация никога няма да се удави, колкото и да продължава Потопът.

Питам се обаче защо потопът удари точно тези селца и точно тези забравени от света бабички и старци. Защо удари точно тях и техните козички, овчици, кокошки и зайци? Защо не удари там, където концентрацията на кичозни палати и лимузини е по-голяма, отколкото например в Лос Анджелис? Сигурно защото Бог обича бедните и безпомощните и като им изпраща изпитания, им укрепва вярата и ги подготвя за Рая?