Върви си човекът, а голямото му его и манталитет го следват като сянка по петите

Стара истина е, че ние, българите, сме индивидуалисти – някои ярки, други не дотам. Но в обществен и политически аспект това не е положително качество, защото всеки дърпа чергата към себе си и не му пука за останалите.

За мен е тъжно, че България ден из ден се топи, затрива, саморазрушава и обезличава.

Ден след изборите очаквано пак „заваляха” рецитации предимно кой с кого няма да се коалира и няма да подкрепя. Не съм оптимист, че скоро ще имаме редовно правителство, но пък дано ме опровергаят! Ама надали, защото на терена изобилстват предимно хора с голямо его и още по-големи партийни мераци.

Замислям се, че при това чутовно противопоставяне, омраза и разделение, изглежда всякакви следващи скорошни избори са напълно безсмислени. Защо ли? Ами защото няма да произведат нищо по-различно от вчерашните и онзиденшните. Мисля, че това е ясно като бял ден.

Не ги упреквам за недоверието в политическата ни класа – все пак имаше години в зората на т.нар. „демократичен преход”, когато помним и висока изборна активност. Нека онези, които днес продължават да се състезават в политическата надпревара си задават реторичните въпроси защо повечето българи се отказаха от правото си да гласуват.

Днес истински се натъжих и като прочетох на стената на моята племеница размишленията на някакъв млад мъж, емигрант, който се кахъреше, че входът на блока, където е родният му дом бил опикан, зле стопанисван, мърляв и неугледен. Според него тази мизерия за 8 месеца не можела била да се оправи, но за повече време, вероятно да!

Метафората на този младеж може и да е несръчна и невярна, но въпреки това е индикация за мисленето на не един и двама млади българи. Те си мислят, че поддръжката на входа им се дължи от страна на общината и държавата, от властта и управлението, а не че зависи от самите граждани. Разсъжденията му ме връщат към соца, когато се насаждаха подобни паразитизми едва ли не, че държавата и общината за всичко са ни длъжни и са като дойни крави. Само че мърлявщината всеки си я носи или пък не в характера, а понякога тя избива и навън – в поддръжката на входовете, блоковете и общите ни обитания. И причината затова не е някъде навън. А в манталитета, в егото, които преследват човек като сянка по петите – понякога дори зад граница.