Като подполковник Бил Килгор, с голи гърди и каубойска шапка, във военната епопея на Копола за войната във Виетнам „Апокалипсис сега“ (1979), Дювал произнася най-често цитираната реплика от филма: „Обичам миризмата на напалм сутрин“.
Последвайте канала на
Робърт Дювал, носителят на „Оскар“, известен с ролите си в някои от най-великите филми на американското кино, сред които „Кръстникът“ и „Апокалипсис сега“, почина на 95-годишна възраст, предаде Би Би Си.
„Вчера се сбогувахме с моя любим съпруг, скъп приятел и един от най-великите актьори на нашето време. Боб почина мирно у дома, заобиколен от любов и утеха“, гласи изявление, публикувано на официалната страница на актьора във Facebook от съпругата му Лусиана.
Изявление от представител на Дювал потвърждава смъртта на актьора, като в него се казва: „Носителят на „Оскар“ Робърт Селдън Дювал почина мирно в дома си в Мидълбърг, Вирджиния, в неделя вечер, 15 февруари 2026 г., със съпругата си Лусиана Дювал до себе си. Той беше на 95 години.“
Дювал внасяше характерен натурализъм в ролите, които играеше – непринуден стил, който изпълваше безбройните му персонажи със спокойно напрежение и му спечели репутацията на един от най-добрите актьори на своето поколение. Започвайки със запомнящия се филмов дебют като Бу Радли в „Да убиеш присмехулник“ от 1962 г., в който не произнася нито дума, Робърт Дювал участва в над 90 филма през следващите седем десетилетия, работейки с някои от най-прочутите режисьори и актьори в Холивуд.
Дювал си партнира с Джон Уейн като разбойника Нед Пепър в „Непреклонните“ (1969), създава образа на майор Франк Бърнс в черната комедия на Робърт Олтман „Военнополева болница“ (1970) и играе главната роля в режисьорския дебют на създателя на „Междузвездни войни“ Джордж Лукас – „THX 1138“ (1971). Дювал също така изиграва ролята на консилиери на семейство Корлеоне, Том Хейгън, в „Кръстникът“ и „Кръстникът II“ на Франсис Форд Копола, редом до своя актьорски идол Марлон Брандо, и има ключова роля като безмилостния вицепрезидент на телевизионна мрежа Франк Хакет в признатата медийна сатира „Телевизионна мрежа“ от 1976 г.
Четири години по-късно Дювал печели „Оскар“ за най-добър актьор за ролята на Мак Следж – възстановяваща се от алкохолизъм кънтри звезда, която се опитва да изкупи греховете си в „Нежни милости“.
Запитан от Крис Конъли дали спечелването на „Оскар“ е променило живота му, Дювал бе лаконичен: „Започнаха да ме разпознават повече по летищата. Горе-долу това е всичко.“
„Е, общуваш с млади хора. Мога да се уча от тях, те могат да се учат от мен“, отговаря Дювал, когато Конъли го пита как продължава да работи и в осмото си десетилетие. „Мисля, че поне това ме поддържа.“
Дювал е бил женен четири пъти, като последният му брак е с Лусиана Педраса през 2005 г., която го надживява. Той няма деца.
Други върхови моменти в кариерата му включват ролята на циничния спортен журналист Макс Мърфи в бейзболната приказка с Робърт Редфорд „Самороден талант“ (1984); шефа на екип в NASCAR Хари Хоги срещу Том Круз и Никол Кидман в екшън хита „Дни на грохот“ (1990); сержант Мартин Прендъргаст, пенсиониращ се полицай от Лос Анджелис, който прекарва последния си работен ден в преследване на неуравновесения герой на Майкъл Дъглас в „Пропадане“ (1993); и съдия по наказателни дела, обвинен в убийство, който е защитаван от отчуждения си син, изигран от Робърт Дауни Джуниър, в правната драма „Съдията“ (2014).
Въпреки многобройните си прочути роли, Дювал многократно е споделял, че любимата му е тази на пенсионирания тексаски рейнджър Огъстъс „Гъс“ Макрей в телевизионния уестърн минисериал от 1989 г. „Самотният гълъб“, който Дювал нарича „Кръстникът на уестърните“ в интервю със Стивън Колбер през 2021 г. Сериалът е един от няколкото телевизионни проекта, в които Дювал участва. Сред другите са главната роля във филмовата драма на HBO „Сталин“ (1992), за която печели „Златен глобус“ – четвърти в кариерата му, и уестърн минисериалът на AMC „Прекършена пътека“ (2006), който носи на Дювал награда „Еми“ за най-добър актьор в главна роля, както и още една като продуцент на сериала.
„Времето те учи на много неща. С напредването на възрастта става малко по-лесно“, каза тогава 72-годишният Дювал , размишлявайки върху занаята си. Той продължава, цитирайки реплика от любимия си герой Гъс Макрей от „Самотният гълъб“: „Колкото по-стара е цигулката, толкова по-сладка е музиката. Може би това важи и тук.“
Робърт Селдън Дювал е роден в Сан Диего, Калифорния, на 5 януари 1931 г. в семейството на Милдред, актриса любител, и Уилям, контраадмирал във Военноморските сили на САЩ, като среден от трима сина. Семейството му скоро се премества в Анаполис, Мериленд, където се намира Военноморската академия на САЩ и където Дювал прекарва по-голямата част от младостта си. Въпреки желанието на баща си да се запише в Академията, Дювал завършва колежа „Принсипия“ в Елза, Илинойс, със специалност „Драма“ през 1953 г., след което се записва в армията на САЩ и е уволнен с почести две години по-късно.
След военната си служба Дювал се мести в Ню Йорк и използва средства от закона за ветераните, за да се запише в прочутото театрално училище „Neighborhood Playhouse“. По същото време Дювал живее под един покрив с друг прохождащ актьор, наскоро пристигнал от Калифорния – Дъстин Хофман, и се сприятелява със съученика на Хофман от Калифорния, Джийн Хекман. След като завършва две години по-късно, Дювал работи предимно в местни и регионални театри, преди да направи телевизионния си дебют през 1959 г. в драматичния сериал-антология „Armstrong Circle Theatre“.
Следват още телевизионни роли – до 1969 г. Дювал има около 50 гостуващи участия в хитови сериали, сред които „Route 66“, „Naked City“, „The Twilight Zone“, „The Untouchables“, „The Fugitive“, „The Outer Limits“ и други. През 1966 г. прави и дебюта си на Бродуей в „Wait Until Dark“ – една от едва двете му подобни появи. Втората е в оригиналния състав на прочутата пиеса на Дейвид Мамет „American Buffalo“.
Успоредно с това Дювал започва да гради и филмовата си кариера, като дебютът му на голям екран е в превърналата се в класика екранизация на романа на Харпър Ли „Да убиеш присмехулник“ от 1962 г., режисирана от Робърт Мълиган. Дювал играе самотника Бу Радли в една-единствена сцена, партнирайки си с друг възпитаник на Neighborhood Playhouse – Грегъри Пек, в ролята на адвоката Атикус Финч, която му носи „Оскар“. Следват няколко скромни филмови роли, докато Дювал не получава значимата роля на престъпника Нед Пепър в уестърн класиката с Джон Уейн „True Grit“ от 1969 г.
Тази роля, редом до една от живите легенди на киното, издига статута на Дювал в Холивуд. Бързо последват по-големи филмови ангажименти, включително този на потиснатия и стриктен майор Франк Бърнс в касовия хит от 1970 г. „MASH“, чийто успех вдъхновява едноименния дългогодишен телевизионен сериал. Най-запомнящата се роля на Дювал до този момент обаче идва две години по-късно, когато Франсис Форд Копола го избира за ролята на консилиери на семейство Корлеоне, Том Хейгън, в „The Godfather“. Дювал се завръща към тази роля и в „The Godfather Part II“ от 1974 г. Работата му в „The Godfather“ му носи първата номинация за „Оскар“.
В рамките на пет години Дювал участва в пет филма, режисирани от Копола, включително „The Godfather“ и „The Godfather Part II“. Поредицата започва с драмата от 1969 г. „The Rain People“, продължава с „The Conversation“ от 1974 г., където си партнира със стария си приятел Джийн Хекман, и завършва с ролята на подполковник Бил Килгор във военната епопея на Копола за Виетнам „Apocalypse Now“ от 1979 г., която му носи номинация за „Оскар“.
Дювал работи неуморно до края на живота си. Той получава третата си номинация за „Оскар“ за „The Great Santini“ от 1980 г. и печели първата си статуетка три години по-късно за ролята на залязващия кънтри певец Мак Следж в „Tender Mercies“ от 1983 г., по сценарий на носителя на „Пулицър“ Хортън Фут. Фут също печели „Оскар“ за този филм – втори в кариерата му след този за адаптацията на „Да убиеш присмехулник “ на Харпър Ли, който е и дебютът на Дювал в киното.
Общо Дювал е номиниран за седем награди „Оскар“, като последните три са за изпълненията му в „The Apostle“ от 1997 г., на който е и сценарист и режисьор; „A Civil Action“ от 1998 г., където си партнира с Джон Траволта в ролята на корумпиран корпоративен адвокат; и „The Judge“ от 2014 г. Номинацията му за „The Judge“ на 84-годишна възраст го прави най-възрастният актьор, номиниран в категорията за най-добра поддържаща мъжка роля, докато три години по-късно Кристофър Плъмър, на 86 години, не е номиниран за „All the Money in the World“.
Сред другите забележителни по-късни филми, в които Дювал участва, са „The Handmaid's Tale“ от 1990 г., „Sling Blade“ от 1996 г., научнофантастичният екшън трилър „Deep Impact“ от 1998 г., „Crazy Heart“ от 2009 г. – този път с Джеф Бриджис в ролята на закъсал кънтри певец – и като собственик на стрелбище в хита с Том Круз „Jack Reacher“ от 2012 г.
Освен наградите „Оскар“, „Еми“ и „Златен глобус“, Робърт Дювал печели БАФТА за „Апокалипсис сега“ и награда на Гилдията на филмовите актьори за „A Civil Action“, както и десетки други номинации и отличия от критиката и публиката. През 2005 г. е удостоен и с Националния медал на изкуствата от тогавашния президент Джордж У. Буш.
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)