Попитан не е ли странно възрастни мъже да живеят в затворени общности с непълнолетни момчета, той даде пример от християнските практики в миналото в България и живота в манастири.
Става въпрос за вяра. Вярата е феномен, който трудно може да бъде обяснен, може да бъде разпознат чрез преживяване. Това каза в предаването "Лице в лице" по БТВ психиатърът Владимир Сотиров във връзка със случая "Петрохан" и затворената общност, в която са живеели загиналите.
Тайната е много важен психологически феномен, който характеризира не само човешките взаимоотношения. Тайната е социализиращ фактор, ние се организираме около тайна. Функционирането около тайна е нещо нормативно за нашата култура. Тази общност също сигурност е имало тайни, които да охранява ревностно – дали те са били духовни тайни, или някакви мръсни тайни, ние все още не знаем категорично. Иска ми се да вярвам, че са били духовни тайни, а тези тайни трябва да бъдат охранявани много ревностно, заяви Сотиров.
Това за мен са хора, които са били изкушени от тайната от скритото, от трансцеденталното. Те са били изследователи, това са били любопитни хора. Всички ние трябва да носим в себе си това желание и най-накрая да си отговорим на основния въпрос – защо съществуваме? Мисля, че това са били хора, които не са се страхували да поставят този въпрос. Това са били хора малко екстремисти, но достатъчно смели, за да проникнат в недрата на земята – в пещерите, и да достигнат до познанието там, добави психиатърът.
В българските духовни общности в Средновековието традиционно са били изпращани момчета, да живеят там и да бъдат обучавани на четмо и писмо и на тайнствата в тази религиозна общност. Това е обичайна практика – възрастни мъже да се грижат за малки момчета, които един ден да станат техни следовници. Забележете, че там не са изпращани бедни деца, деца сираци, а деца на благочестиви семейства, коментира Владимир Сотиров.
Наличието на такива общности е ценност за обществото, а сега ние ще ги смачкаме. Тази общност в момента е поругана, но тези общности не са нещо лошо само по себе си, тези общности сами по себе си са ценни. Да не забравяме, че и нашата религия – християнството, първоначално е обявена за секта. Ранните християни също са преследвани, едва през 313 г. християнството е признато за официална религия. Точно по този начин сега се преследват тези общности. Нека да си дадем сметка, че секта не е мръсна дума, каза още Сотиров.
)