Подводна археологическа експедиция разкри тайните на „Залива на лозята“ край Созопол

Снимки: НИМ

Проучванията в хинтерланда на залива до нос Христос ще продължат до края на годината.

Завършиха подводните и геофизични проучвания в залива до нос Христос и м. Каваци южно от гр. Созопол. Проучванията се проведоха в два етапа: първият през м. юни, а втория през м. септември 2022 г. с финансовата подкрепа на Националния исторически музей и Министерство на културата, съобщават за медиите от Националния исторически музей.

В литературата се приема, че каменните котви са най-старите корабни елементи, използвани както в Средиземноморието, така и в Черно море още през Бронзовата епоха. Те представляват грубо обработен масивен камък с различен брой отвори, които служат за превързване на котвеното въже и интегриране на допълнителни дървени заострени колове, чиято цел е да задържи котвата на дъното.

Засега единствения щок, открит при проучванията, е от римската епоха, изработен от олово и спада към групата на т. нар. подвижни щокове с един отвор. Хронологически следва откриването, до талян Чайка, на добре запазена желязна късноантична „Т“ образна котва.

Най-ранния керамичен материал е от Архаичната епоха. Открити са части от амфора от т. нар. сива монохромна керамика. Използването на залива през Късната Елинистическа епоха е засвидетелствано от фрагменти от дръжки на амфори произведени на о-в Кос и с датировка II-I в. пр. Хр.

Нос Христос е най-югоизточния скалист нос на полуостров Буджака до гр. Созопол. Южно от носа е разположен голям залив споменат като голямо пристанище до морския град от Евлия Челеби, граф. П. Толстой и В. фон Броняр. Присъства с обозначението Portus Baglar в карти от целия XVIII век.

Общата датировка на каменните котви от българското Черноморие е III–II хил. пр. Хр., но се използват и в началото на I хил. пр. Хр. Някои учени ги наричат "тракийски", имайки предвид разпостранението им предимно в южната част на Западния Понт, и то преобладаващо в акваторията на гр. Созопол.

По време на двата етапа на подводните издирвания са открити разнообразни предмети, свързани с корабоплаване и товарно-разтоварни дейности в залива. Сравнително голям е и броя на фрагментите от керамични съдове. Най-ранните находки са две каменни котви с два отвора.

Поставените цели на тези специални изследвания в рамките на подводна експедиция на НИМ бяха свързани с: измерване и изработка на детайлна батиметрична карта на района на проучване с многолъчев ехолот; сканиране на района с високочестотен странично сканиращ сонар; изграждане на детайлен теренен модел в целева площ – акваторията на целевата за проучване площ; създаване на растерни изображения - мозайки с текстурата на дъното по данни от странично сканиращ сонар; определяне на перспективни цели по дъното за целия район на проучване, които биха имали потенциал да са артефакти от кораби или разбити части от такива.

Прави впечатление намирането на керамика и от Османския период XVI – XVII в. Открити са цели и фрагментирани хигиенни съдове, т. нар. Ибрици. Тези съдове наподобяват формата на каните, но имат допълнително прилепен към плещите чучур. Разпространени са във всички владения на Османската империя в периода XVI – XIX в. Използват се за ритуално измиване на мюсюлманите преди молитва. Навлизат масово в бита и на християнското население. Тези фрагменти и почти цели съдове, споменатите желязни котви като датировка кореспондират със сведенията на австриеца Венцел фон Броняр за района южно от Созопол.

При подводните проучвания са намерени фрагментирани керамични съдове и амфори от различни исторически периоди (VI в. пр. Хр. - XVIII сл. Хр). Те са събрани в работни полигони на дълбочина от 6 до 10 метра, които обхващат цялата северна периферия на залива южно от местностите Христос, Паламаря, Сулинаря.

Ръководител на проучванията е зам.-директора на музея проф. д-р Иван Христов, а водолази от Общински водолазен център на гр. Созопол, водени от Тенчо Тенев и картографа инж. Тотьо Ангелов, участваха в експедицията. Проучванията включваха два вида недекструктивни изследвания: геофизични и огледи под вода. Геофизичното проучване беше проведено от инж. Кирил Велковски със съдействието на Центъра за подводна археология в гр. Созопол.

След приключването на подводните проучвания и цялостния оглед на бреговата ивица e възможно да се изкаже хипотезата, че заливът, освен като „убежище“ при силни морски бури, е бил използван и за товаро-разтоварни дейности свързани с развитата жилищна, стопанска и религиозна инфраструктура.

Срещат се фрагменти от червенолакови паници произведени в малоазийските провинции на Византия. Те датират присъствието на плавателни съдове в залива до нос Христос за периода V-VI век и са синхронни като използване с фрагментите от късноантични амфори. При подводните огледи е намерено голямо количеството фрагменти от средновековни амфори.