Румънската опозиция иска да забрани яденето на буболечки

"Когато видиш буболечка, че е кацнала на храната ти, ти я махаш", добави той, обобщавайки мнението на мнозинството от гражданите на страната по въпроса за консумацията на насекоми.

Агенция Блумбърг коментира в обширен материал миналата година, че заради свръхнаселението и нарастващото търсене на животински храни, земеделието няма да може да справи и "пържолата може да се превърне в лукс като шампанското".

За момента обаче тази перспектива изглежда твърде далечна и малко вероятна за румънците, които гледат със скептицизъм на консумацията на инсекти, коментират местните медии.

Медиите отбелязват, че все по-често се говори за това, че Европейският съюз ще принуди гражданите си да ядат насекоми, а истерията е стигнала и до Румъния.

Редица медии в страната през последните месеци обърнаха внимание на тази тема, след като Европейската комисия одобри консумацията на три вида насекоми - жълт брашнен червей, пътуващ скакалец и домашен щурец.

Решенията на ЕК да одобри използването за храна на три вида насекоми идват, след като в началото на 2021 г. Европейският орган по безопасност на храните обяви, че консумацията на храни, съдържащи насекоми, е безопасна за хората.

Сайтът ПресУан пък публикува миналия месец материал под заглавие "Внимание, ЕС ни задължава да ядем буболечки! Произходът на една фалшива новина", в който цитира отговор на Европейската комисия, изпратен до румънската медия.

Тези слухове обаче се оказват фалшиви, тъй като ЕС само препоръчва консумацията на насекоми, но не задължава никого да ги яде, изтъква на свой ред и телевизия Диджи 24.

Темата за консумацията на насекоми беше коментирана миналия месец и от министъра на земеделието Петре Дая, който показа, че не е съгласен с политиката на ЕС по отношение на храненето през 21 век, предаде Медиафакс.

"Бъдете устойчиви, мислете геополитически, яжте щурци!", пише в иронично заглавие в. "Котидианул" по-рано тази година, като съобщава, че на 10 февруари ЕК е одобрила пускането на пазара на трето насекомо като хранителен продукт, а именно домашния щурец.

"Като се има предвид, че преди две десетилетия ЕК стигна дотам да мери извивката на краставиците и чеповете на морковите на единния пазар - нещо, за което по-късно поиска извинение от европейските граждани - информацията по-горе изглежда забавна и нищо повече", коментира изданието.

"Не яжте брашно от щурци! Какво искате от щурците? Оставете ги да пеят там, където са! Ние ядем, каквото трябва да ядем. Ядем сарми, ядем наденици, ядем кокоши яйца. Няма да заместите сега яйцата от кокошки с един червей. Аз като инженер агроном обикновено се боря с буболечките, не ги ям. Нека да се върнем към нашата мамалига", призова министърът на земеделието в телевизионно интервю през август.

"Няма такова нещо. Спасителното решение за нас е и си остава обработването на земята, нейните плодове, както знае всеки един от нас, чрез култивирането им и използването им за храна", заяви земеделският министър Петре Дая в интервю за Ромъния ТеВе.

В момент, когато темата за надигаща се продоволствена криза и търсене на алтернативни източници за задоволяване на хранителните нужди на населението става все по-актуална в Европа и света, една опозиционна партия в Румъния предприе стъпки към законодателно блокиране на възможността румънците да започнат да се хранят с бръмбари и червеи в бъдеще.

Международната преса разказва още от 2015 г. как ЕС ще задължи хората да ядат буболечки, а известни публични лица и дори министри също подхраниха с изказванията си тази теория. Целият скандал се породи, след като ЕС и ООН започнаха да говорят, че насекомите могат да бъдат алтернативен източник на протеини, а фермите или развъдниците на насекоми са по-благоприятни за околната среда отколкото животновъдните ферми, отбелязва Зиаре.

Опозиционният Алианс за единство на румънците (АЕР) - сравнително нова партия, която влезе за първи път в парламента след изборите през декември 2020 г. - внесе на 14 септември проектозакон за забрана на използването на насекоми в производството на храна за населението, съобщи Аджерпрес, цитира БТА.

Същевременно производителите на животински храни са подложени на все по-голям натиск да намалят емисиите на газовете с парников ефект, а отглеждането на говеда и свине се смятат за най-силно замърсяващи. Сушата пък заплашва да превърне все по-големи земеделски площи в безплодна пустош, посочва агенцията.