Международен екип от учени откри две суперземи, едната от които може да е обитаема, съобщава белгийският Университет на Лиеж (УЛиеж) в сряда сутринта. Екипът се ръководи от Летисия Делрез, астрофизик в УЛиеж, предаде специално за БТА белгийската агенция Белга.
Изследването е публикувано в списание „Астрономи енд астрофизикс“ (Astronomy & Astrophysics).
Супер-Земя е термин, даден на планети, които обикалят около други звезди и имат маса, по-голяма от тази на Земята, информира БТА.
Така е открита втора суперземя и наречена LP 890-9c. С маса с 40 процента по-голяма от тази на Земята, тя е подобна на първата суперземя. Нейният орбитален период - времето, необходимо на планетата да завърши орбитата си около своята звезда - е 8,5 дни.
Изследователите от УЛиеж използваха своите телескопи СПЕКУЛООЗ (SPECULOOS, Search for habitable Planets EClipsing ULtra-cOOl Stars), за да потвърдят съществуването на планетата и да я картографират по-добре. Телескопите СПЕКУЛООЗ се използват и за търсене на други планети, които може да са били пренебрегнати от ТЕСС.
Първата планета, наречена LP 890-9b (или TOI-4306b), първоначално беше идентифицирана от космическия телескоп на ТЕСС на НАСА (Transiting Exoplanet Survey Satellite, TESS). Този космически телескоп търси екзопланети, обикалящи около близки звезди. LP 890-9b е с около 30 процента по-голяма от Земята и може да обиколи напълно своята звезда само за 2,7 дни.
Учените ще проведат допълнителни изследвания, за да опознаят по-добре планетата. „Откриването на LP 890-9c ни предлага уникална възможност да разберем по-добре най-малките и най-студените звезди в съседната ни слънчева система и техните условия за обитаване“, заключава Летисия Делрез.
„Въпреки че тази планета е много близо до своята звезда, на разстояние около 10 пъти по-малко от това на Меркурий до нашето слънце, количеството звездна радиация, която получава, е все още ниско и може да е възможно наличието на течна вода на повърхността на планетата, при условие, че има подходяща атмосфера", обясни Франсиско Дж. Позуелос, изследовател в Астрофизичния институт на Андалусия и съавтор на статията.
)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)