Петър Витанов: Шоковото поскъпване на електроенергията ще даде нов фокус и върху Зелената сделка

„В момента за Зелената сделка говорят само много тесен кръг специалисти. Но цената на тока и сметките, които плащаме са важни за всички българи – както за тези, които произвеждат, така и за всеки отделен потребител“, добави още той.

Какви са фактите?

Шоковото поскъпване на електроенергията и газа не само в България, но и в цяла Европа дава нов фокус на Зелената сделка, която ще е приоритет за Европейския парламент през следващит месеци.

Това коментира за Novini.bg евродепутатът от Групата на Прогресивния алианс на демократите и социалистите Петър Витанов.

„България има уникалната възможност да се възползва от Зелената сделка в индустриален план, защото зелените мощности и електромобилите могат да бъдат захранени с добити и преработени в България руди. От друга страна България може да се обособи като регионален център за производство на електромобили и електрокамиони“, коментира още евродепутатът.

„За социалистите темата минава през призмата за социалната цена. Защото в историята такъв вид трансформации винаги са се случвали на гърба на най-бедните. Зелените искат климатичните промени да станат на каквото и да е цена. За десните партии акцентът е върху бизнеса, фокусирани са върху това, какви нови индустрии ще могат да се направят покрай тази историческа трасформация“, добави евродепутатът. Още при представянето на най-големият пакет от законодателни и регулаторни предложения на Европейската комисия хората си задават въпросите, какво означава намаление на емисиите с 55%, от какво ще се лишим, колко ще ни струва това.

„В последните седмици България и цяла Европа плащат рекордни цени за енергийни източници. Това ще даде отражение както на отделните домакинства, така и на цялата европейска индустрия, която няма да може да удържи на конкуренцията при тези цени. България няма да може да реши сама проблемите си извън европейския контекст. Но тук е особено важна ролята на българските политици, които трябва да участват активно във взимането на решения. За момента те са изключително пасивни и не правят нищо по тази така важна тема“, каза Витанов.

„Последните български правителства направиха груба грешка като замразиха проектите за атомна централа, но темата трябва да влезе отново в дневния ред“, смята още евродепутатът. Заради всички тези промени предстои да започне да действа Социален климатичен фонд с бюджет от 72 милиарда евро, който ще подкрепя страните-членки да изпълняват новите си задължения. Фондът трябва да стартира през 2025 г. Тези средства са предназначени за подпомагане на енергийно и транспортно бедните граждани, както и на микро предприятията, за да бъде преодолян по-лесно ценовият шок от поскъпването на енергията.

България все още разполага със значителни неизкопани рудни ресурси. А Зелената сделка ще стимулира изграждането на алтернативни мощности - соларни, вятърни и водородни. Тогава търсенето за българските медни, златни, волфрамови и други метали ще се повиши. Техните цени също ще растат. Както и стимулът да бъдат разработвани залежите.

Говорейки за Зелената сделка, трябва да сложим на масата двете най-важни теми – въглищните централи и атомната енергетика, смята Петър Витанов. В контекста на Зелената сделка според Витанов не трябва да се изключва атомната енергетика като важен компотент за енергийна диверсификация и като един от начините за постигане на климатична неутралност. „Атомната енергетика е доказано чиста, относително евтина, независеща от климатичните условия, тя ангажира високоплатена и висококвалифицирана работна ръка, прави конкурентноспособна икономиката“, каза Витанов.

Заради постоянната предизборна ситуация, в която се намират българските партии, рискуваме да изпуснем важните европейски теми и отново да плащаме най-скъпо, опасява се Витанов. Миналата седмица председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен определи като най-голямо предизвикателство пред Съюза планът за климатична трансформаця „Подготвени за цел 55“ (Fit for 55).

Според Витанов решението на Европа да изпълни целите на Зелената сделка е необратимо, но е важно, какво ще предложи България и какви ще са приоритетите на българската изпълнителна и законодателна власт. „България е единствената държава, която не е договорила, какво ще се случи с държавните тецове. Всички политици сега твърдят, че са против затварянето им, но така само лъжат хората, които работят в тях. Изпуснати са всички срокове и нищо не е договорено. Единственото възможно нещо е да бъде удължен животът им и това трябва да е приоритетна задача на правителството“, каза Витанов.

Базата за намаляване на емисии е 1990-та и България вече почти е постигнала целите след приватизацията и затварянето на много индустрии при прехода. Заедно с Румъния и прибалтийските държави, България е в топ 5 на най-бързо намалели парникови газове спрямо 1990 г. Към 2019 г. спрямо 1990 г. намалението у нас е с 44%, като през последното десетилетие се движим с 1% до 2% годишно намаляване и то без да се правят революционни промени. Това означава,че България вече е близо до целта – 55 процента