Анализ за novini.bg на проф. Владимир Чуков, арабист, университетски преподавател и учен в областта на политиката на Близкия Изток и исляма по темата: Възможно ли е след Истанбулската, президентът на Турция Ердоган да оттегли и конвенцията от Монтрьо?
ако Турция се оттегли от конвенцията от Монтрьо,
остра дискусия дали Ердоган има подобни правомощия.
поредното прекосяване на „червените линии“, формулирани от Кемал Ататюрк.
Всъщност това направи председателят на турския парламент Мустафа Шентоп. Точният израз на този високопоставен турски политически представител е: „Ако президентът Ердоган се оттегли от Истанбулската конвенция, то това може да направи с президентски указ и от конвенцията от Монтрьо, както и от всеки друг международен договор.“
Местни експерти отбелязват, че това изявление е
Две хипотези се налагат като причини за разсъждения на турските власти в тази посока. На първо място са вътрешно политическите. Става въпрос за одобряването на проекта за прокоповането на канал, паралелен на Босфора, след дългата съпротива на опозицията и лично на кмета на Истанбул. На второ място, това може и да е и намигване към САЩ, които не са страна по договора. Последните не гледат с добро око на този международен договор. Според анализатори те отдавна искат да го пратят в историята или поне да го направят по-гъвкав, в светлината на обтегнатите американо-руски отношения. Във всички случаи,
Подобно твърдение е базирано на техния извод, че конвенцията от Монтрьо е продължение на Лозанския договор, подписан през 1923 г. Последният урежда границите на Турция, които са актуални и до днес. Експерти са на мнение, че договорът от Монтрьо е част от настоящата турска система за национална сигурност.
Конвенцията за черноморските проливи, подписана в Монтрьо през 1936 г., е международно споразумение, което регламентира режима на преминаване на военноморски съдове през черноморските проливи, давайки пълен контрол на Турция.
Тя гарантира свободното преминаване на граждански кораби в мирно време. Ограничава преминаването на военни кораби, които не са от черноморските държави. Към тях има изисквания за тонаж и срокът им за пребиваване да е не повече от 21 дни. След приемането ѝ разпоредбите на конвенцията са предмет на спорове, предимно по преминаването на военни съдове от държави от бившия Варшавски договор /Съветския съюз, България и Румъния/. Страни по конвенцията са Австралия, България, Гърция, Великобритания, Румъния, СССР, Турция, Франция, Югославия и Япония. Тя продължава да е в сила, с някои поправки, към 2018 г..Подобно изявление предизвика
това ще означава нов външнополитически поглед на Анкара към съседите и към света.
Не е ясно какво ще е развитието по тази тема, но всички наблюдатели са категорични, че председателят на турския парламент не е случаен човек. Отбелязва се, че всъщност дискусията е тръгнала от въпрос на Ердоган към самия Шентоп. Турският държавен глава го е попитал дали той може да се откаже от конвенцията от Монтрьо, след като се е оттеглил от Истанбулската конвенция, независимо от факта, че Турция е първата страна, подписала този международен договор.
)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)