175
Тази година зарята в Сидни ще премине без да бъда наблюдавана от публика заради опасенията от разпространението на коронавируса.
С наближаването на Нова година повечето хора предпочитат да отбележат настъпването ѝ с фойерверки, но за това забавление цената често плаща природата. Обичаме да започваме Нова година с гръм и трясък, но замисляме ли се за ефекта на фойерверките върху природата, а той не е никак безобиден.
Не е задължително обаче забавлението ни да е помрачено от опасни химикали и да вредим на околната среда. В най-големия австралийски град Сидни зарята за Нова година вече е 100% въглеродно неутрална. Градската управа използва само биоразградими фойерверки, които не оставят опасни химикали след избухването си, а желаещите да се насладят на огненото шоу са призовани да използват обществен транспорт или колело и да събират боклука след себе си.
За да избухнат фойерверките, се използва окислител, който лесно може да попадне във водата и да замърси реки и езера, а това се отразява на питейната ни вода. Много от суровините за направата на фойерверки се добиват от мини в планините, като за целта се отсичат гори и се унищожават местообитания на животни. А около 70% от опаковките се правят от картон, глина или пластмаса, които не се разграждат в природата.
Фойерверките съдържат миниатюрни метални частици и опасни токсини, които остават във въздуха след избухването им с часове, дори дни. Вредните частици могат да бъдат вдишани и да причинят кашлица, дразнене в очите, задух, астма и дори инфаркт. Когато паднат на земята, частиците не се разграждат, а замърсяват почвата и всичко, до което се докоснат, съобщава БНР.
)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)