Кузман Илиев: Страхът на хората от пандемията е отличен повод за налагане на нов световен ред

Това пише в свой анализ за Труд икономистът Кузман Илиев. Ето какво още споделя той:

„Конструктивисткият рационализъм“ по термините на Фридрих фон Хайек е в действие: социалните инженери не смятат, че пазарът, езикът и институциите се развиват еволюционно и рационално, на принципа на „проба-грешка“ и натрупан опит от конкретни добри практики. За тях човечеството напредва само вследствие на рационален предварителен замисъл, който трябва да се „подобрява“ от конкретни мъдри хора и управници. Австрийският икономист нарича тази мисловна нагласа с неласкавото - „фаталната самонадеяност“. Според „плановиците и експертите от всички сфери“ - животът ни трябва да бъде планиран от всезнаещия технократ-учен-експерт, какъвто е идеалът на Платон за перфектното управление.

Светът се тресе от криза - икономическа и здравна. В отговор Световният икономически форум в Давос лансира идеята за “Големия рестарт” - нуждата от преструктуриране на икономика, политика и социални отношения. Глобалният елит - правителства, мощни технологични компании, едри индустриалци и “подбрани” учени - засилват инициативата за “зануляване” и преосмисляне на всичко, което познаваме. Вече половин век тази организация опитва да лидира икономико-политическата посока на развитие в глобален план, а рецептата включва държавни намеси и планиране на различни аспекти от живота, науката и бизнеса.

Днес заплахата има по рафинирано лице от революционните трибунали в миналото и се изразява в дигитална тирания на технокрацията и глобалната олигархия, ограничаваща появата на нови значими стопански субекти в собствена полза. Развитието на технологиите действително прави живота на всички нас в пъти по-красив и богат. Същевременно, впрегнати в по същество пъклен план за глобален контрол, технологиите се превръщат в инструмент за потисничество.

С напълно проследими дигитални транзакции и доходи „икономическото изравняване“, посредством данъци е на копче разстояние, а политическото либидо за експерименти като „универсален базов доход“ получава силен стимул. Идеите, развивани под егидата на Световния икономически форум, са в такава посока, а през януари големите световни правителствени и бизнес лидери ще говорят именно за това: как да рестартираме „капитализма“. Въпреки че именно техните постоянни попълзновения са подронили основата му и са изпразнили от съдържание понятието.

С пълен политически и академичен консенсус вече спокойно може да се приложи „зеленизмът“ в най-антиутопичната му форма. Линията на „устойчивото развитие“, заложена в Адженда 2030 на ООН, е приета масово за права вяра. Решението за редуциране на нетните емисии на парникови газове до нула в ЕС до 2050 година е пореден крещящ пример за безпардонното следване на глобалисткия дневен ред. Освен чисто икономическите щети, които такива радикални трактовки и политики ще донесат, в културен смисъл се провежда и подмяната на система на Западния свят, в чийто център винаги досега е стоял човекът. Впрегнати са университети, медии, културни средища, а под въпрос постоянно са поставяни т. нар. западни ценности по примера на одиозната Франкфуртска школа, проповядваща културен марксизъм и антизападен мироглед.

Тези процеси имат чисто финансови измерения. За да изпълняват заложените цели правителства в развития свят натрупват огромни задължения. Този дълг става неизплатим, а сурогатите на наднационалната правителствена мрежа на ООН, като МВФ, например, предлагат данък върху нетното богатство - чиста проба конфискация на собственост в библейски размери. В добавка ще има и сериозно отписване на дълг и инфлация - просто защото други начини за решаването на опасно ескалиралия с пандемията дългов проблем няма.