Български евродепутати спряха две петиции срещу АЕЦ „Козлодуй”

Български евродепутати от различни политически групи се противопоставиха на поредните нарочни петиции, целящи възпрепятстването на проекти с национално значение и огромна обществена отговорност, каквито са разширяване експлоатацията на 5 и 6 реактор на АЕЦ „Козлодуй“ и управлението на радиоактивните отпадъци в държава с традиции и потенциал в развитието на ядрения сектор, съобщават от пресцентъра на ПП ГЕРБ.

Българските евродепутати се обявиха срещу използването на фрази, извадени от контекста на задълбочените и професионално извършени анализи, какъвто е Докладът по ОВОС за НХРАО и представляващи откровени лъжи с цел да подведат обществеността и институциите не само на национално, но и на европейско ниво. В подкрепа на българските евродепутати се обяви и Европейската комисия.

На свое редовно заседание Комисията по петиции разгледа две петиции относно бъдещето на АЕЦ „Козлодуй“ и опасения за безопасността по отношение на хранилищата за радиоактивни отпадъци (НХРАО) в България. Петициите бяха разгледани в присъствието на петиционера. Българските представители в Европейския парламент Емил Радев (ГЕРБ/ЕНП), Петър Витанов (БСП/С§Д), Ангел Джамбазки и Андрей Слабаков (ВМРО/ЕКР) се изказаха срещу петициите, целящи да спрат реализацията на единствения проект, който е пряко свързан с ангажиментите, поети от Република България като страна членка на ЕС, към Общността, по отношение извеждането от експлоатация на ядрени съоръжения, в това число и управлението на радиоактивни отпадъци.

След проведения сериозен дебат и изказаните добре обосновани аргументи против петициите те бяха обявени за затворени. Припомняме, че това не е първият случай, в който екологични организации се опитват да злоупотребяват с правото на петиции, целейки да блокират важни за развитието на страната ни проекти. Такъв беше случаят и с петицията срещу лот 3.2 на автомагистрала „Струма“.

Според информацията, с която ЕК разполага, и след направени проверки и консултации с експертни групи на база предоставената от българското правителство информация, Комисията е заключила, че националното хранилище не представлява опасност за здравето, водата, почвата или въздуха на нито една държава-членка. В същото време България е спазила всички законови изисквания на българското законодателство, стандартите за безопасност на Международната агенция за атомна енергия, Стратегията за управление на отработеното гориво и радиоактивни отпадъци до 2030 г., както и добрите практики в другите европейски страни. Вследствие на всичко това Комисията е решила да не предприема други действия спрямо България, тъй като не могат да бъдат открити нарушения на европейското законодателство.