„Изпитвал съм върху себе си расизъм, унижение и презрение, но нито за секунда не съм подкрепял тероризма. Намерих друг път, използвайки моя житейски опит, за да живея моя живот. Заклеймявам това, което е направил синът ми, но не мога да спра да го обичам и винаги ще вярвам, че той също е жертва на манипулация“, споделя Амимур.
Аздин Амимур разказва, че е почувствал, че може да се свърже с бащата на Лола заради общата им болка и тъга, а той често мислел за дъщерята на Жорж, понеже носела същото име като неговата сестра.
Причината е, че синът на Амимур – Сами, е един от тримата нападатели, убили Лола и още 89 души на концерта. Той е бил застрелян от силите за сигурност, преди да детонира експлозивите, прикачени на неговата бронежилетка.
72-годишният французин от алжирски произход не се определя като религиозен мюсюлманин, още повече че цял живот е работил в сферата на музикалния и филмовия бизнес. „Никога не сме подозирали. Той беше добросърдечно и интелигентно момче, което имаше всичко. Когато започна да се моли по-често и показа заинтересованост към религията, се опитах да покажа своята подкрепа, като спрях да пия алкохол и станах по-религиозен. Но аз съм мюсюлманин, който вярва в мира и толерантността, докато Сами се оказа лесен за индоктриниране“, разказва Аздин, според когото синът му е станал лесна плячка за радикалните елементи в джамията в парижкото предградие Дранси.
Когато терористите от ИДИЛ атакуват публиката на рок концерт в зала „Батаклан“ в Париж през 2015 г., Жорж Салинас губи своята дъщеря, а Аздин Амимур – своя син. И двамата са на 28 години. Скръбта по загубените им деца сближава двамата мъже, но макар връзката им да изглежда разбираема, от друга страна тя е изключително необичайна, съобщава БТВ.
Бащата се опитва да върне сина си обратно във Франция, дори пътува, за да се срещне с него, но Сами отказва категорично да се прибере. По думите на Амимур през този период синът му приличал на „зомби“. По времето на нападението в зала „Батаклан“ Аздин дори не е знаел, че синът му се намира в Париж. Аздин Амимур е категоричен, че заклеймява това, което е направил синът му, още повече че самият той е преживял ужасите и на войните в Близкия изток и е бил тормозен от френските колониални власти в Алжир.
Двамата мъже разказват пред дубайския вестник „Нешънъл“ как е възникнало тяхното приятелство. Първата среща между двамата бащи не се осъществява лесно. 62-годишният Жорж Салинас е бивш директор на службата за въздействието на околната среда върху здравето в Париж. След кървавия терористичен акт в „Батаклан“, той става председател на асоциацията на жертвите на нападението. Това е и причината Аздин Амимур да го потърси.
Жорж Салинас казва, че травмата на родителите не джихадистите също е много голяма, но за близките на жертвите е трудно да слушат за това. Въпреки всичко между двамата мъже възниква силна връзка, която Жорж не би нарекъл „приятелство“, защото двамата не ходят заедно на почивки и не се забавляват.
Преди да попадне в мрежите на джихадистите Сами бил отличен студент по право с обещаващи възможности за кариера, но всичко това приключило, когато напуснал колежа и станал автобусен шофьор. По-късно синът на Аздин заминал за Сирия, като обяснил, че ще работи за хуманитарна организация, но впоследствие родителите му разбрали, че това не е така.
Салинас разкрива, че първоначално му е било трудно да приеме мисълта да се срещне с бащата на един от убийците на дъщеря му, но също така е бил заинтригуван, защото не е знаел за какво го търси Амимур. След трагедията в „Батаклан“ французинът търси отговор на въпроса какво е накарало млади хора на възрастта на дъщеря му да извършат такова ужасно деяние. Решава, че може би бащата на Сами ще му отговори на този въпрос. Аздин Амимур също търси отговор на въпроса как се е стигнало до радикализирането на неговия син и дали това не е станало заради провала му като баща.
Серията срещи и разговори между двамата мъже ги довежда да идеята да напишат обща книга, в която да потърсят отговор на въпросите, които ги тревожат. Творбата им „Все още имаме думи” е своеобразен терапевтичен проект. В нея Амимур пише писмо до загиналата дъщеря на Жорж, а Салинас - до сина на Аздин. Жорж споделя, че този проект е предизвикал критики от крайно десни медии, които виждат в родителите на атентаторите „прокси терористи“. Трудно му е било да убеди и близките на загиналите в „Батаклан“ в този проект, но е получил и доста позитивни отзиви.
)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)